За една торба зоб - приключението

Форумна игра по Аксиом

Модератори: Vilorp, Модератори

Заключена
Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » ср май 02, 2007 4:52 pm

Този път Естел успя да го изненада, но Сикар се съвзе бързо. Майстор Лу, който беше научил младежа не само на бойни умения, винаги му беше повтарял, че жените с директен подход се срещат рядко и затова трябва да се ценят. Поне в това отношение, Сикар беше напълно съгласен с него, така че просто прошепна съгласието си, гледайки я в очите. След това я последва към изхода. Не знаеше какво точно има предвид, но беше готов да изчака и да разбере какво си е наумила или за какво се нуждае от помощта му.
Това илюстрираше основната разлика между предишното и сегашното му положение, помисли си Сикар. Когато живееше сред висшето общество, вероятно щеше да откаже под благовиден предлог. Сред простолюдието, отношенията бяха далеч по-прости и макар да следваха почти същите принципи, предложението на Естел почти сигурно не криеше капан или дългосрочен план. Предложението на някоя придворна дама или богата наследничка, обикновено криеше такъв, независимо какво или как се предлагаше, така че Сикар бързо се беше научил да стои настрана от тях и да избягва срещи насаме, които можеха да съсипят нечия репутация или да го обвържат против волята му. От друга страна, Естел му харесваше, така че каквото и да беше намислила, вероятно нямаше да е проблем да го приеме!
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Потребителски аватар
Alia
Работник
Мнения: 120
Регистриран на: ср май 31, 2006 3:01 pm
Местоположение: София, някъде наоколо

Мнение от Alia » ср май 02, 2007 11:05 pm

И така двамата излязоха навън, като първо учтиво се извиниха на всички и се уговориха да се чакат в уречения час отново в къщата на Камелот, за да разбулят мистерията на бележките.

Няколко часа се разхождаха из павираните улички на градчето, наслаждавайки се на приятното време и на последните лъчи на слънцето, които багреха покривите на къщичките в златисто. После лек студен полъх на вятъра, накара Естел да потръпне от студ и тя се сгуши по-близо до Сикар. Продължиха по уличката, когато стигнаха до малка страноприемничка, кокетно сгушила се между къщите. Спогледаха се одобрително и влязоха вътре. Съдържателката беше сравнително възрастна жена, леко пухкава и със зачервени бузи. Погледна ги мило и усмивката й се разтегли от край до край:

"Ооо, млади влюбени. Заповядайте. Отдавна не ми е идвала на гости такава мила двойка. С какво мога да ви помогна?"

Естел и Сикар я попитаха колко струват стаите и макар, че Естел се опита да вземе отделна стая, се оказа че има само една, а и да имаше две, те имаха медници само за една. Качиха се да я разгледат.
Сикар я погледна закачливо. Естел наистина мислеше за същото като него, както си личеше по изчервяването. "Наясно ли си накъде сме се запътили така?"
Естел се притесни. Започваше да държи на него и не искаше да я помисли за лесна жена. "Да, но ние се познаваме само от няколко часа. Аз не съм такава жена".

"Не съм те мислил за "такава" жена. Получавал съм по-неприлични предложения и след по-кратко познанство. А никой не би се изразил зле за някоя от тези жени, предвид, че после ще му се наложи да се бие на безкрайна поредица от дуели, без да споменавме, че обидата към благородничка може да се окаже наказуема. Времето на познанството не ми говори нищо. Въпросът е, искаш ли го и разбираш ли, че това не гарантира как ще се развият отношенията ни?"

Естел се замисли леко. "Благодаря ти за милото отношение, но за мен е твърде рано да направя тази крачка. Не знам защо, но те чувствам близък и започвам да държа на теб. Затова предпочитам да изчакаме и да се опознаем малко повече".

Сикар сви рамене. "Както искаш, поне се разходихме!"

Така те излязоха от страноприемницата. Времето до срещата се беше изтъркулило неусетно, така че те се отправиха към къщата на Камелот.


Постът е съгласуван с Разказвачът и Асен.

Потребителски аватар
Alia
Работник
Мнения: 120
Регистриран на: ср май 31, 2006 3:01 pm
Местоположение: София, някъде наоколо

Мнение от Alia » чет май 03, 2007 10:44 am

Един възрастен човек се движеше по улицата, гушнал под мишница едър вързоп. Свирукаше си. Всъщност стареца бе доста жизнен за възрастта си, а и явно доста смел, защото малко хора биха се разхождали по панталони без крачоли или по-скоро с крачоли прерязани до коленете, ако не можеха да подплатят тази си странност със добри фехтовални умения. Този обаче бе още по-странен, защото по него не проблясваше нито парче метал. Всъщност проблясваше на лицето му някакво много странно и извито, барабар с две късчета полиран кристал, но това едва ли би могло да се нарече оръжие. Странника стигна до голяма къща на улица Зигмундфройд, на чиято врата бе изобразен знака на рака 69 и похлопа.

Крис си бе намерил закътано местенце срещувъпросния адрес, като бе дошъл по-рано и бе огледал околните места. Неговото бе най-добро за наблюдение и определено нищо не можеше да му обегне от погледа. От въпросната къща бяха влизали и излизали разни хора... всъщност и един гущер бе дошъл с тях после бе излязъл, а преди 12-тия пясъчник отново се бе завърнал. Погледна лунния часовник на ръката си - оставаше съвсем малко време докато доминарищата луна достигне апогея си. Защо ли всички настояваха срещите да се провеждат в полунощ? А сега и някакъв старец с вързоп се бе домъкнал, някакъв странен старец.

Сикар и Естел се бяха забавили малко повече от очакваното, но все пак пристагаха навреме или малко преди навремето - точно кагато се показаха от завоя чуха хлопане и едни дрезгав глас да крещи:
- Отвори бре Артуре, кожицата ще ти съдера, че ме караш да вися отвън на собствения си дом.


Роши бе врънкала Артур бая време докато момчето й каже къде Камелот е покрил кутията с чудните лакомства, които по някакво стечение на обстоятелствата можеха и да се разтягат след като се надъвчат хубаво. После го врънка да му каже какво прави, когато й каза, на нея й стана скучно. После го врънка да й обясни за кълбото с преплетените обръчи - пак, когато го направи, тя вече се прозяваше и търсеше нещо друго занимателно. По това време се върна и Гущьото й.

Сянката изпълзя всякаш от самата същина на стената и пристъпи към гърба на стареца. Едно опушено острие се надигна.

Сикар и Естел видяха, как някаква тъмна фигура (малко странно за прилично осветената улица*) застана зад беловласия старец и след някакво странно движение, измъкна вързопа от ръцете му, а онзи всякаш не забеляза.

* на всеки 50 метра имаше фенер.



Смехът на Роши огласяше малката стая. Стълбата бе паднала бутайки месинговото кълбо, направено от много пръстени, а Артур се бе опитал да спре и двете. Затова сега бе здраво заплетен в техните остатъци.
- Аз, ще отворя - отегчено вметна Шакти, чудейки се на хорската глупост и на това как момчето бе успяло да наниже толкова обръчи на толкова много места и те да се пресекат на още толкова места с една толкова просто скована стълба.
При отварянето на вратата видя познато лице и изцъклен поглед, от който го гледаше смъртта.


Какъв финес каква грация, какво майсторско движение, едно единствено и същевремено толкова... толкова... красиво. Просто нямаше друга дума, с която можеше да се опише прерязването на двете сънни артерии, чупенето на гръкляна и същервеменно парализирането на цялото тяло с премерен допълнителен удар във врата. Истински майстор.
И този майстор сега бе дошъл до него и му остави в ръцете прекомерно къс меч или доста едричък кинжал. Крис знаеше какво е това и определено би искал някой ден да заслужи такова оръжие - окървавения къс къс меч в ръцете му, бе нещо уникално и използвано само в и от гилдията. Жената насреща му се усмихна. Лепна му една целувка и изчезна в нощта, преди шашнатия младеж да осъзнае какво е станало.


Кръвта бликнала от гърлото на Камелот оплиска муцуната на гущера. Докато Роши все още се смееше на мъчещия се като обърната костенурка Артур. А мълчаливия им тайнствен спътник се бе дълбоко зачел в трактата за животните и отвереме навреме бършеше потта от челото си.

Докато сянката се стопяваше в една близка пресечка, този който стоеше пред предната врата и до преди малко притежаваше пакет се строполи облян от светлината идеща отвътре.

ОТ ИМЕТО НА РАЗКАЗВАЧА

Потребителски аватар
Entity
Войн
Мнения: 136
Регистриран на: съб мар 05, 2005 5:06 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Entity » чет май 03, 2007 11:30 am

Роши извърна поглед към вратата, а гледката, която я "посрещна" замрази звънливият й смях. Бликащата кръв на Камелот, окървавения гущер, червената вадичка, стичаща се по дъсчения под.. Тя изпищя и се спусна към Грегор, изтръгвайки го от задълбоченото четене. Ръчичката й стисна дрехата му в юмруче, дърпайки го и крещейки с ужас, докато с другата ръка сочеше гущера:
- Убиееееец! Той го убииии... Направи нещоооо...
И тъй като момиченцето нямаше намерение да чака евентуалния неприятен развой на събитията, очичките й бързо очертаваха пътя за бягство през задната врата. И най-вече местонахождението на най-близкия пост на градската стража.
Никой не може да ти даде това, което аз мога да ти обещая...
Изображение

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » чет май 03, 2007 2:36 pm

Грегор се стресна от внезапното разпищяване на Роши. Очите му бързо обхванаха ситуацията и той скочи на крака, като се хвърли към вратата. Пътьом извади меча си и се огледа за нападателя. Един бърз поглед към стареца му показа, че няма какво да направи. Огледа се набързо и после проговори с учудващо спокоен глас:
- Шакти, успокой Роши, ако обичаш. - погледа му се спря на Сикар и Естел и той извика по техен адрес - Насам, бързо! - незнайно защо не му се искаше да разгласява за убийството. Замисли се за момент и после се наеде и откъсна парче от ризата на стареца, с което уви раната му. След това издърпа самия старец вътре в къщата и зачака Сикар и Естел да влезнат, че да затвори вратата.

добавка
Крис видя воина, който изскочи от къщата с изваден меч и се заоглежда безцелно и безрезултатно. Самият той бе видял убийцата едва в момента на „ужилването“, пък камо ли този груб воин. Онзи извика към една двойка, която стоеше стъписано на ъгъла на близката пресечка. Мъжът може и да мярна Крис, когато той се наведе до погледне от сянката към него, но жената в обятията му определено не го забеляза. Всъщност и за мъжа не бе сигурно.

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » чет май 03, 2007 2:55 pm

В момента, в който кръвта заля муцуната на Шакти, всичките му сетива сякаш избухнаха. Ушите му писнаха. Миризмата на кръв изпълни цялата му глава, спусна се по гърлото му, опъна мускулите на ръцете му, завихри се в стомаха му и се изстреля към опашката. Усети как устата му стремително се отваря, после се разширява, и още, и още - толкова широко, сякаш имаше огромна алчна паст, голяма колкото къща, която зовеше да бъде нахранена, да дърпа, ръфа и разкъсва, да чупи кокали със зъбите си, да ги стрива с продължително трошене и после дълго да ги кваси в жадната слюнка на гърлото си.

Гласът на Грегор долетя някъде отдалеч. Кръвта продължаваше да се стича по лицето на Шакти, влизаше в ноздрите му, плъзгаше се леко по устните му, а забравената мека тъмнина на поколения предци, които бяха сграбчвали и разкъсвали всичко, което мърда, клокочеше на свобода в гърдите му...

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » чет май 03, 2007 5:26 pm

Грегор се завъртя и се вгледа в Шакти.
- Какво ти става? Влез вътре, по демоните! - и посегна да го бутне навътре.

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » чет май 03, 2007 6:38 pm

Сетивата му бяха така изострени, че усети посягането на Грегор още по раздвижения въздух. Отскочи две крачки назад и - движейки се по-бързо, отколкото погледът може да проследи - зае защитна позиция. В главата му тих гласец се обади и кратко рече: "Концентрация".

Шакти затвори очи и стисна юмруци почти машинално. Воля, равновесие, сила.
- Върррррху... гросссссссния.... камък... зззелен... - дишайки на пресекулки започна той. Осъзна, че гласът му излиза с ниско съскане от устата, а цялото му тяло се тресе от напрежение. Въпреки това контролът над тялото му бързо започваше да се връща. - ...Малко... каменннно... гушшщерче има...

Докато завърши куплета, успя да възстанови почти напълно нормалното си дишане и искрите, които сякаш усещаше в основата на гръбнака си, изчезнаха. Отвори очи. Грегор все още стоеше до вратата с изваден меч, хвърляйки мрачни погледи ту навън, ту към него. Шакти бавно отпусна юмруци и въздъхна дълбоко.

- Благодаря, - рече признателно и малко засрамено и опита да изтрие кървта от главата си. Миризмата, която го подлудяваше, все още бушуваше в черепа му като ослепителна лятна буря, но Шакти здраво бе уловил юздите на съзнанието си.

Оказа се, че бликналия право в лицето му червен гейзер, е облял цялата горна част на тялото му и се е свлякъл до колената. Прегледът на щетите го накара да се обърне към тялото, което се бе строполило в ръцете му. Камелот обаче - защото това наистина бе той - вече беше напълно неподвижен, а по пода се разширяваше голяма локва кръв. Парчето плат, с което някой (Грегор?) беше превързал врата му, се беше оказало напълно безполезно. Дори през подгизналата риза се виждаше, че някой е прерязал гърлото на колекционера от ухо до ухо.

[sblock="За Грегор и разказвача"]Хвърлих зарове за Грегор: Ръкопашна атака 12 + 10 (зарове) = 22. Шакти е с обща защита 26 (10 +16) ---> успява да мръдне преди Грегор да го докосне. Не че имаше голямо значение де, щях да заема защитна позиция дори да ме беше улучил. Т.е. схватка нямаше да има, но все пак имам нови зарчета - прозрачни с шарени точки;)[/sblock]
Последна промяна от Fobos на чет май 03, 2007 7:42 pm, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
Alia
Работник
Мнения: 120
Регистриран на: ср май 31, 2006 3:01 pm
Местоположение: София, някъде наоколо

Мнение от Alia » чет май 03, 2007 7:34 pm

Събитията се развиха бързо за Сикар и Естел. Тъкмо завиха иззад завоя когато чуха хлопане и гласа на възрастен мъж да хока момчето, с което се бяха запознали в къщата на Камелот. Най-вероятно, това беше самият Камелот, който се прибираше вкъщи. Те се спогледаха. "Тъкмо навреме дойдохме", усмихна се Естел.

После, приближавайки се към къщата, Естел видя тъмна сянка, почти сливаща се с другите сенки на нощта. Тя се доближи до стареца и толкова внезапно колкото се появи, така и изчезна. Естел се зачуди, дали всичко не бе плод на въображението й, когато чуха Грегор да ги вика. Затича се към къщата и гледката, която видя смрази кръвта й. Стареца лежеше на земята, потънал в локва кръв, момиченцето крещеше "Убиец, убиец...", а гущера стоеше прав и беше целия оплискан в кръв и с безумен поглед в очите.

Естел, съвсем забравила за сянката, която й се беше привидяла, измъкна рапирата си и я насочи към гущера. "Какво става тук? Ти ли го направи? Веднага кажи или ще се простиш с живота си." Но Грегор мина пред нея и се опита да побутне гущера, който започна да си мънка някакво стихче под носа и после се успокои и придоби обичайния си вид. Безумния поглед беше изчезнал. Това поохлади Естел, която виждайки, че никой друг не се нахвърли върху гущера, реши, че не той е виновен. Обърна се към Грегор и го попита "Какво стана, кой уби стареца?".

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » чет май 03, 2007 10:08 pm

- Идея си нямам! Само съм сигурен, че не е Шакти! А сега, моля ви влезте вътре! Нека не седим на улицата!

Потребителски аватар
Entity
Войн
Мнения: 136
Регистриран на: съб мар 05, 2005 5:06 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Entity » пет май 04, 2007 10:35 am

След ставането на Грегор, Роши се бе барикадирала зад един стол и гледаше уплашено развоя на събитията. Чувстваше се по-сигурна след като задната врата бе едва на няколко крачки от нея, а тя помнеше, че Артур не я бе залостил. Смяташе, че бягството й бе в кърпа вързано ако речеше да опита, но за момента стоеше на щрек и наблюдаваше.
Никой не може да ти даде това, което аз мога да ти обещая...
Изображение

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » пет май 04, 2007 3:19 pm

Сикар реагира незабавно, щом стана свидетел на кражбата. Сръчността в джебчийството нямаше да помогне на маскирания крадец или крадла, така че изкреща "Спри!" и се хвърли в преследване. В движение извади гъвкавия меч от ножницата, готов да го използва, ако крадецът окажеше съпротива.

Ако настигна крадеца, ще го разиграваме. Ако не, връщам се без да търся особено дълго и отивам да видя какво правят останалите. Пиши ми дали като време виждам извадената рапира на Естел, или пристигам вече насред кавгата.
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Liu
Вълк
Мнения: 14
Регистриран на: нед апр 08, 2007 11:13 pm

Мнение от Liu » пет май 04, 2007 3:47 pm

Крис наистина не разбираше какво става.Струваше му се от,че от толкова много непреработена информация мозъкът му ще откаже да функционира.Гледаше ту хората пред себе си,ту трупа...по едно време се опита да погледне и себе си,което се оказа невъзможно.Мъж на неговите години(може би леко по стар) беше изхвърчал от сградата в опит да догони убийцата…А да убийцата.Все още държеше оръжието в ръцете си,на моменти го стискаше импулсивно и острието се забиваше на няколко милиметра в ръката му,но болката не го притесняваше.
Усети болката от острието по ясно в съзнанието си и отпусна хватката.
Последна промяна от Liu на пет май 04, 2007 4:16 pm, променено общо 1 път.

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » пет май 04, 2007 3:48 pm

hameleona написа:- Идея си нямам! Само съм сигурен, че не е Шакти! А сега, моля ви влезте вътре! Нека не седим на улицата!
Шакти погледна към трупа, а сле това пак към Грегор.
- Защо? Камелот е мъртъв. Ако целта е била да бъде убит някой от нас, струва ми се, че трудно биха ни объркали. - После се обърна към Естел: - Не видяхте ли някой навън?

Потребителски аватар
Alia
Работник
Мнения: 120
Регистриран на: ср май 31, 2006 3:01 pm
Местоположение: София, някъде наоколо

Мнение от Alia » пет май 04, 2007 4:40 pm

Естел се беше вече поуспокоила. Все пак беше виждала много подобни гледки и бързо се съвзе от изненадата. Прибра рапирата и отговори със спокоен глас на Шакти:

"Ами, ние бяхме със Сикар навън, но аз не гледах към къщата през цялото време. Сега си спомням, че ми се стори, че виждам сянка, приближаваща се до стареца, но толкова бързо изчезна в тъмнината, че си помислих, че ми се е присторило."

После се огледа наоколо и чак сега забеляза, че Сикар го няма в къщата. "Къде ли се загуби Сикар?" -по-скоро промърмори на себе си Естел. Може би беше видял повече от нея и беше подгонил сянката. Но, ако имаше убиец наоколо и то толкова бърз и смъртоносен, не й се искаше Сикар да се изправя сам срещу него. Или нея. Започваше да се притеснява. Осъзна, че пак й пука за някого. А това в нейния случай винаги водеше до болка.

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » пет май 04, 2007 10:59 pm

- Може би трябва да огледаме навън? - Шакти погледна Грегор. - Или да стоим да пазим книгите? Така или иначе, някой със сигурност трябвада остане при хлапетата.

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » пет май 04, 2007 11:53 pm

Сикар изскочи срещу младеж, който стискаше окървавен, много къс меч. Сикар присви очи и изведнъж му стана безпощадно ясно, че Камелот е труп. Такива инструменти ползваха експертите по намаляване на броя на престолоналседниците и отстраняване на преждевременно родили се братя в родната му страна. Майстор Лу му беше обяснил, че подобни оръжия рядко са пострадали от назъбване, защото обикновено влизат в гърба на жертвата си в процепите на доспехите, ако въобще има такива. Също така му беше обяснил, че ако го види навреме, майсторът на късият меч се убива трудно, но не чак толкова трудно.
Реакцията му, разбира се, беше мълниеносна. Отскочи назад, измъкна гъвкавия меч и го насочи към опонента. На подходящата дистанция късото острие изобщо не можеше да го достигне, противникът му първо трябваше да премине през защитната сфера на собственото му оръжие.
-Предай се и пусни оръжието на земята! Защо уби Камелот и къде е откраднатото? Броя до три-едно...
Гледаше тялото на опонента си, а не очите, които и без това не се виждаха ясно. Тялото обаче щеше да предаде сигнал, ако опиташе да го нападне, макар и да виждаше само контурите. За да не го загуби от поглед, бавно движеше главата си, по начинът, по който го беше учил майстора да води нощен бой!
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Liu
Вълк
Мнения: 14
Регистриран на: нед апр 08, 2007 11:13 pm

Мнение от Liu » съб май 05, 2007 9:46 pm

Откраднатото не е в мен-без почти никаква консултация с мозъка си каза Крис.Очите му все още гледаха мястото където лежеше трупа,а съзнанието му беше почти напълно празно.
Вдигна очи и видя очертанията на мъж насочил оръжие срещу него.Мозъкът му отново стана годен за поемане на информация и той осъзна,че този пред него ще го намушка,а в момента освен един кинжал в джоба и оръжието в ръката си няма друго,с което да се защити.Огледа противника си до колкото това беше възможно.Висок мъж,солиден.Лицето му не можеше да се види добре,но тялото подсказваше че няма да има засмени обкръжени от бръчици очи и къдрици
-Свали това,не съм го убил аз-каза малко по-силно мъжът.Все още стискаше окървавеното(от трупа и от собствената му вече) кръв,така че думите не прозвучаха така както бяха замислени

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » съб май 05, 2007 11:03 pm

Грегор се приближи до Сикар, гледайки, меко казано, злобно.
- Но оръжието на убийството е в теб!

ти не си там бре хам!

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » нед май 06, 2007 12:01 am

Сикар огледа младежът срещу себе си внимателно, отстъпвайки още крачка, за д апопречи на евентуален скок. Висок, с кървав меч връцете, обикновени дрехи, кървав меч в ръцете и да не забравим, кървав меч в ръцете. Сви рамене.
-Тогава го пусни и не прави подозрителни движения. Ако имаш добро обяснение как е попаднал в теб и какво правиш тук, няма да имаш проблеми! Ако не, ще приема че ме лъжеш и продължавам с броенето!
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Liu
Вълк
Мнения: 14
Регистриран на: нед апр 08, 2007 11:13 pm

Мнение от Liu » нед май 06, 2007 12:16 am

Крис не пусна оръжието.Просто стискайки го се опита да обясни:
-Този старец даже не го познавам.Ако го убия няма да бъде нищо друго освен забавно.Уби го...-в този момент той отново си спомни жената-Този който го уби избяга оставяйки ножа в ръката ми…Едва ли е имал кой знае какво в торбата си…-прибави смътно осъзнавайки,че репликата му не е на място

Потребителски аватар
Alia
Работник
Мнения: 120
Регистриран на: ср май 31, 2006 3:01 pm
Местоположение: София, някъде наоколо

Мнение от Alia » нед май 06, 2007 12:38 am

Естел вече започваше да се притеснява. Сега и Грегор изчезна. Затова, след като се огледа наоколо и видя, че нямаше пряка опасност за другите в стаята, само каза на Шакти:

"Моля те помогни на детето. То май те чувства приятел, така че моля те опитай се да го успокоиш. Аз отивам да търся Сикар."

И излезе извън къщата. Не й беше трудно да ги намери. Те стояха срещу някакъв мъж с окървавен меч в ръцете, а Сикар беше насочил острието си към него

"Какво става тук? Това ли е виновникът?"

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » нед май 06, 2007 12:57 am

Сикар щеше да свие рамене, но движението щеше да се окаже практически невидимо. Нямаше никаква представа за отговора. Макар че младежът се държеше странно, това можеше да се дължи и на изпушена дяволска трева, в крайна сметка!
За сметка на това продължи да поддържа жеста, с който активираше заклинанието си, тихо шепнейки мистичните думи "абракадабра, сол, сол, сол, абракадабра", въздържайки се да мисли за захар. Целта му беше да създаде светлина, центрирана върху оръжието в ръцете на младежа.


Хвърлям Светлина за 10 ТД, с концентрация за +3, общо имам 7 МА и успявам при 10 или пвоече с 3 зара. В случай, че опонентът ме нападне и не мога да избегна някой от ударите, ще използвам специалната техника Париране, при което хвърлям срещу неговата атака с базово Париране 22. Според заровете, явно съм помислил за захар, защото се получи само присветване, но оръжието не свети.
Последна промяна от Асен на пон май 07, 2007 12:47 pm, променено общо 1 път.
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » нед май 06, 2007 6:13 pm

Alia написа:Естел вече започваше да се притеснява. Сега и Грегор изчезна. Затова, след като се огледа наоколо и видя, че нямаше пряка опасност за другите в стаята, само каза на Шакти:

"Моля те помогни на детето. То май те чувства приятел, така че моля те опитай се да го успокоиш. Аз отивам да търся Сикар."

И излезе извън къщата.
Шакти отвори уста да възрази, но момичето буквално изскочи навън след Грегор. Не посмя да се опита да я задържи - не и като знаеше, че рапирата и беше изскочила от ножницата срещу него и за по-малко.

Направо прекрасно, мина му през ума. Най-добрият изобр за утешаване на уплашено момиченце определено беше окървавен от глава до пети гущер. Който момиченцето смяташе за убиец при това. Когато беше казал, че някой трябва да остане с хлапетата, въобще не беше имал предвид себе си.

[sblock="За любителите на дълги постове"]Огледа се притеснено. Черната коса на Роши се подаваше иззад един стол, на удобна позиция спрямо задната врата. Хлапето обаче не смееше да мръдне в нито една посока и полугласните викове на Артур, който още стоеше заклещен в странната машинария, продължаваха да отекват без отговор. Какво да и кажа?, помисли си Шакти безпомощно. "Не се страхувай, не ям деца и казвам истината, въпреки че от зъбите ми капе кръв"? Или "Не се страхувай, всичко ще се оправи, нищо че твоят добър старец лежи в краката ти като заклано прасе"? Момиченцето изобщо не трябваше да е тук. Трябваше да е при Леля си Мър или яката сладкарка, а не да се мотае в полунощ с цял куп непознати.

Понечи да я накара веднага да си върви вкъщи или да изтича веднага при градската стража и да стои там, докато не и кажат че е безопасно да излиза. И какво ще каже на стражата?, обади се тих глас в главата му. Гласът му заседна в гърлото. Щеше да каже това, което беше видяла, разбира се. Един проглет гущер, който беше прегризал гърлото на стария книжар и още беше залян с топлата му кръв.

Какво, какво трябваше да направи?

Чу тих звук от капки и осъзна, че от известно време кръвта капе от него и бележи всичките му движения из стаята. Осъзна също, че тялото на Камелот все още лежи открито на пода, а кръвта бе започнала да се разлива на малки струйки по всички неравности и улеи на дъските. Шакти овладя нервното потрепване на опашката си и се огледа из стаята за подходящо покривало. Първото, което попадна пред очите му бяха големите тъмни завеси по прозорците и с няколко скока той отпра една от пръстените, накоито бе окачена. Посипа го порой от прах и фини частици плат, така че кашля дълго, дори след като видимите нишки от тъканта вече не се рееха на светлината на двете лампи. Зави трупа и смътно си помисли, че щеше да е много по-добре, ако Артур не беше запалзвал големия стъклен полюлей, когато се стъмни. Трябваше да ги остави на най-обикновени скромни маслени лампи, чудести, прости, съвестни светилници. Така Роши никога нямаше да види подробностите. Нямаше да вижда никакви цветове.[/sblock]

Шакти въздъхна, най-сетне взел решение.
- Роши, - повика я тихо. - Върви да отвържеш Артур от онази дяволия. После запалете всички лампи, които намерите и ги наслагайте по всички стаи. Когато свършите, май ще е най-добре и двамата да отидете при тази твоя Леля Мър. Чуваш ли ме?

Хлапето продължаваше да се крие зад стола, но Шакти знаеше, че го чува. Той изчака за реакция, но такава не последва и той реши, че или момиченцето не му вярва, или е прекалено уплашена, за да направи нещо. И в двата случая беше лошо.

- Роши, няма защо да се страхуваш от мен. Не го убих аз. Ако беше малко по-голяма, щях да те накарам да погледнеш врата му и да видиш, че там няма следи от моите зъби. Но това не е гледка за малки момиченца. Чуй ме, Роши. За да не сестрахуваш, аз ще остана тук и ще пея песничка, така че винаги ще знаеш по звука къде съм и ако решиш, че се приближавам прекалено близо до теб, ще можеш да избягаш. Става ли така? Само не забравай да освободиш Артур.

Потребителски аватар
Entity
Войн
Мнения: 136
Регистриран на: съб мар 05, 2005 5:06 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Entity » нед май 06, 2007 7:05 pm

Чувайки думите на гущера сякаш целият стрес от случилото се се отключи и Роши ревна с цяло гърло. Сви се в ъгъла и телцето й се разтрисаше от връхлетелия я ужас. Самия факт, че всички излязоха и я оставиха насаме с гущера я паникьоса още повече.
Тя започна да се приплъзва бавно по стената, дерейки се от уплаха и стрес, следейки гущера с обезумял поглед, опитвайки се да предугади следващите му движения, готова да хукне колкото крачета я държат към заветното спасение - вратата. Сякаш изобщо не разбра какво й говори той. Мислеше само за това как да избяга.
Никой не може да ти даде това, което аз мога да ти обещая...
Изображение

Liu
Вълк
Мнения: 14
Регистриран на: нед апр 08, 2007 11:13 pm

Мнение от Liu » нед май 06, 2007 7:17 pm

Асен написа:Сикар щеше да свие рамене, но движението щеше да се окаже практически невидимо. Нямаше никаква представа за отговора. Макар че младежът се държеше странно, това можеше да се дължи и на изпушена дяволска трева, в крайна сметка!
За сметка на това продължи да поддържа жеста, с който активираше заклинанието си. Целта му беше да създаде светлина, центрирана върху оръжието в ръцете на младежа.


Хвърлям Светлина за 10 ТД, с концентрация за +3, общо имам 7 МА и успявам при 10 или пвоече с 3 зара. В случай, че опонентът ме нападне и не мога да избегна някой от ударите, ще използвам специалната техника Париране, при което хвърлям срещу неговата атака с базово Париране 22.
Цялата ситуация започваше да дотяга на Крис извън границите на възможното.Мъжът пред него просто стоеше неподвижно,без да сваля оръжието си.Нямаше и никакви изгледи за възможността да го свали.Кинжала все още тежеше в джоба на Крис и той се замисли.Този пред него едва ли щеше да му повярва,а никак не му се искаше да бъде нападнат първи или стражата да го прибере.
Ако не владееше достатъчно добре “назабележимите” движения едва ли би оцелял.Ето защо в следващите два мига ръката му се озова безпрепятствено в джоба стискайки дръжката на кинжала.Не му се искаше да използва ножа в ръката си…нещо го възпираше.Погледът му отново се фокусира на мъжа пред него.Щеше да бъде глупаво да бяга към него с късо ножче и да очаква дори да го одраска.Дали можеше да уцели хвърляйки ножа?В следващия миг всички мисли изчезнаха от съзнанието му.Той отстъпи крачка в страни и с приблизителна точност към тялото хвърли кинжала.Не се надяваше да уцели…стигаше му да отвлече внимание…

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » пон май 07, 2007 10:35 am

*в близката пресечка
*в къщата

Крис замахна в момента, в който Сикар завърши магията си. Припукване на искри, късия къс меч в ръцете на момчето се озари за момент от бледа синкава светлина и може би само това отърва благородника. Опита му да избие летящото към него острие се оказа твърде нелеп, сякаш острието се посука само и само да пропусне летящия кинжал. Той се заби в гърдите на Сикар.

Гущерова песен. Шакти се опита да запее, но макар да бе живял толкова дълго сред хората и никога да не бе виждал свои събратя, гласът му звучеше като заплашително съскане, отколкото като успокояваща песен. Момиченцето на среща му се обливаше в сълзи, хлипаше, а кръвта по муцуната на гущероида вече се бе спекла.

Естел изпищя. Грегор се подвоуми. Крис хукна. Сикар сведе поглед към кинжала стърчащ от гърдите му.
- Мамка му - се отрони от устните му, не бе изискано, но си бе откровенно, след това падна на колене.


Артур спря да се бори, явно нямаше шанс да се измъкне и се бе предал, заедно с това спря и дрънченето. Сега едниственият шум бяха почти безгласните хлипания на Роши.
Тогава Шакти го забеляза, не бе кой знае какво, просто парче кожа опръскана с кръв, която се подаваше изпод зевесата, покриваща тялото на Камелот. Явно убиеца не бе взел всичко.


В момента, в който Крис сви зад гъгъла някакъв подлец му подложи крак. Четири пет метра плъзгане по лице, по калдаръмената улица бяха ужасно ожулващи, но кървавия меч остана в ръката му.

В момента, в който гущера се обърна към падналия Камелот, Роши се обръна към вратата и там го видя. Липсваше само белия кон. Рицар в лъскави доспехи, блестящи ярко ня светлината, отразена от стотичите кристалчета на полюлея. Малката едва ли знаеше какво е митрил, но ризницата от лъскави леко синеещи плочи бе впечатляваща. Под нея се виждаха най-красивите дрехи, които момиченцето някога бе виждало. Младежът бе висок повече от 6 стъпки и бе красив, дори много, макар лицето му да изразяваше смесица от надменност и пренебрежение. Само с едни поглед се ориентира в обстановката и приклякайки на едно коляно каза на момиченцето едно простичко - „Ела“, като разтвори ръце. Заради глупост или самоувереност не постави ръка на дръжката на богато инкрустираната си рапира препасана на колана му.

- Простете старческата ми несръчност - една суха ръка се протегна към падналия Крис и макар гласа да бе благ и определено на възрастен човек, създаваше впечатление, че е на някой доста обигран или поне не случаен човек. Междувременно иззад завоя, където се бе разиграла случката се чу шум.
Последна промяна от Vilorp на ср май 09, 2007 11:12 am, променено общо 1 път.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Alia
Работник
Мнения: 120
Регистриран на: ср май 31, 2006 3:01 pm
Местоположение: София, някъде наоколо

Мнение от Alia » пон май 07, 2007 1:49 pm

Естел видя как ножа се заби в гърдите на Сикар и той падна на колене. Изпищя. Ужас обзе съзнанието й. Стана толкова бързо...

Клекна до него, погледна го. Беше жив, слава на боговете. С пресипнал от притеснение глас се обърна към него "Сикар, добре ли си? Зле ли си наранен?", като същевременно прегледа с пръсти мястото където се заби ножа, доколкото се виждаше в сенките на уличката. Търсеше имаше ли рана, от която да тече кръв, но затова трябваше да смъкне бронята. На първи поглед кинжала се беше забил дълбоко в нея. Но дали беше пробил тялото му, не можеше да прецени. Издърпа внимателно ножа. Той изсъска леко.

"Нека ти помогна." Естел започна да измъква бронята му с треперещи пръсти. Когато я смъкна видя, че ножа наистина бе наранил гърдите му и едно малко петно кръв се разстилаше по ризата му. Раната не беше сериозна, бе имал невероятен късмет. Той още беше в шок от случилото се, но щеше бързо да се оправи. Естел разтвори ризата му, затвори очи и го докосна по раната. Синкава светлинка се разля по гърдите му и раната се затвори.

Смятам, че съм достатъчно опитна, за да преценя каква е раната и дали мога да измъкна ножа така, без да го нараня допълнително. Правя Лекуване на леки рани при пълна концентрация. Възстановявам му 8 кръв.
Последна промяна от Alia на пон май 07, 2007 4:06 pm, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » пон май 07, 2007 2:16 pm

Грегор се подвуоми за секунда, дали да преследва подлеца или да се погрижи за Сикар, но това не продължи дълго. Веднага се затича след убиеца. Мислите му препускаха бързо: "Дано другите да успеят да го вдигнат на крака. Малко е надут, но ми харесва... Какво ли е станало с Роши и Шакти?"

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » пон май 07, 2007 4:36 pm

Сикар не беше сериозно наранен. Въпросът е, че болката го стресна, защото не забеляза навреме оръжието в другата ръка на опонента. Впоследствие се замисли и колко глупаво можеше да умре без броня, или ако опонентът му просто беше продължил атаката си, и срамът го обля като гореща вълна. Учителят Пин щеше да остане много недоволен, а още повече щеше да е недоволен, че е позволил на болката да вземе връх, независимо колко неподготвен е бил за това. Вероятно щеше да вземе пръчката си и да му преподаде нагледно урока по издържане на болка, независимо благородник или не. В това време Естел успя да направи собствената си маги по-успешно от него. Болката изчезна тотално, въпреки, че вече беше останал без бронята си. Всъщност нямаше особено значение, ако целта на убийството беше той, вече щеше да е наранен по-сериозно от изчезналата с магия драскотина. За сметка на това, беше време за разплата. После щеше да благодари на Естел, сега искаше да си поговори с младежа, по възможност, докато държи нещо остро. С рязко движение на ръката си прибра меча, който беше отпуснал, за да опита да направи магията си. След това вдига ножа със собствената си кръв и го подаде на Естел, загрижеността й беше направо трогателна.
-Моля те, пази това, докато се върна. Имам малко работа с предишния собственик, който ми го подари толкова грубо.
Не спомена, че работата е свързана с отрязването на главата му с последваща употреба като топка за игра. Считаше, че е ясно по подразбиране. Затова просто се затича максимално бързо по улицата, придърайки дръжката на меча, за да не му пречи. Имаше достатъчно време да го извади, когато настигнеше самоуверения нещастник.
След това зави зад ъгъла и почти се блъсна в Грегор, който стоеше и гледаше Де'Амаг. Ловецът на глави, от своя страна, беше приклещил нещастник, който все още беше с кървав меч в ръката, с което убеди Сикар, че първоначалното му впечатление, че младежът се е напушил, се е оказало вярно. Сви рамене и едва сега осъзна, че от гърлото му излизат тихи звуци, които можеха да се очакват от разярен звяр, или от роднините на Шакти. Вече нямаше нужда от чак толкова бойна готовност.
-Поздрави в този късен час, Де'Амаг! Ако за главата на този има обявена награда, мога да ти го оставям спокойно. Ако не, ще възразиш ли да си поговорим с него?
Интонацията, с която беше произнесено последното, ясно показваше, че разговорът ще се върти около употребата на остри предмети и ще включва обилно количество практически доказателства и нагледни средства. Освен това се предвиждаше и малко работа за стражите на сутринта, но те все едно щеше да рябва да се погрижат за трупа на Камелот. Оставаше да чуе ще се съгласи ли Де'Амаг на такова уреждане на въпроса! По принцип репутацията му за такива случаи беше противоречива. Във всеки случай обаче, Сикар не смяташе да му противоречи, за това репутацията му говореше изключително единодушно!
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Заключена