За една торба зоб - приключението

Форумна игра по Аксиом

Модератори: Vilorp, Модератори

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » пон май 07, 2007 6:25 pm

- Бе, не знам какво ще го правиш, аз предлагам да му отмъкнем ноктите. После пък... Както и да е. Трябва дасе занимаваме само двамата, може би и гушероида. Няма да е глетка за дами, нито пък за деца. Но... може би ще е хубаво да ни запознаеш?

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » пон май 07, 2007 7:53 pm

Сикар повдигна вежди. Щом Грегор настояваше, нямаше проблем. Надяваше се само черният войн да не съжалява за това, например ако се окажеше издирван.
-Къде ми бяха обноските, наистина? Разчитам, че кръвта по мен е достатъчно обяснение защо си позовлих да наруша етикета този път. Грегор, господинът с повече мечове е Де'Амаг, известен още като Белия, Черния и Сивия, известен специалист по справяне с престъпници, с който досега нямах честа да се познавам лично. Господин Де'Амаг, разрешете да ви представя Грегор, скитащ войн и майстор на меча. Не разбрах за какви нокти говори, но какво решихте за младежа? Ако нямате работа с него, можем да продължим с кратък дуел в името на добрите обноски. В този случай, ще ни окажете чест, ако приемете да бъдете свидетел на разрешаването на спора!
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » пон май 07, 2007 8:12 pm

Шакти замръзна при вида на новодошлия. Внезапната поява на подобен тип точно тук и то в полунощ моментално го накара да настръхне и да огледа пътища за отстъпление. Не се съмняваше, че Роши щеше да разкаже за зверството на гущера веднага щом се озовеше в на безопасно място в прегръдката на митрилената ризница, а човек, който можеше да си позволи такава, обикновено не се движеше сам.

Шакти огледа крадешком стаята, преценявайки удобни места за отстъпление или атака и бавно, почти незабележимо се плъзна към трупа.

[sblock="за разказвача"]Искам подробно описание на стаята или ако може направо разграфен план с отбелязана мебелировка, полюлеи, завеси и прочие неща. Също и къде стои всеки от нас, плюс трупа.[/sblock]

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » пон май 07, 2007 11:34 pm

Грегор се поклони леко на Деа'Маг и после добави:
- Е, сега, Сикар, чак майстор на меча. Просто обикновен мечоносец и потомствен западнал благородник. А иначе... бих му кръцнал гръцмуля, както викаше учителя ми. Тоя е убиец и това си личи от пръв поглед. Те нямат чест, следователно няма защо да се отнасяме с чест към тях!

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » пон май 07, 2007 11:48 pm

Сикар поклати главав недоумение, че благородник може да разсъждава така. Не можеше да се съгласи с това, което противречеше на всички уроци, получени още от детинството му. Просто не можеше да го приеме, един благородник живее и умира заради честта си, и именно това го различаваше от простолюдието, а не подробностите!
-Нима това, че някой няма чест, те лишава от твоята? Не мисля така! Той може да е боклук, но ако просто го убием, това не ни прави по-добри от него. Аз не спазвам честта си заради него, а заради името на семейството си и самият себе си, а и разбира се в името на Орим и Салфейс, следователно не бих си позволил и да наруша принципите си заради него! Може да е последният боклук, но ще получи правото на честен двубой, ако сам не се откаже от него. Разбира се, ако уважаемият Де'Амаг го е търсил, неговото право предхожда моето и ще му го отстъпя, но в противен случай, ще го запозная с меча и кинжала си!
След това се змаисли как Естел ще му счупи главата, ако противникът му го нареже в предстоящия дуел. Вярно, че точно тя му смъкна ризницата, но предвид писъка й, когато го одраха, предполагаше, че няма да приеме добре точно това напомняне. Все пак, дуелите не само не се водеха до смърт, но и имаха някои предимства, като правото да си облечеш ризницата предвартелно, така че ако можеше, щеше да поиска да се възползва!
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Потребителски аватар
Entity
Войн
Мнения: 136
Регистриран на: съб мар 05, 2005 5:06 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Entity » вт май 08, 2007 10:44 am

Появата на този "Ангел Спасител" сякаш събуди Роши от кошмара. Инстинктът на момиченцето съзря избавлението в лицето на младия мъж. Макар че, при създалата се ситиуация дори и най-дрипавия просяк щеше да й се стори най-храбрия, най-доблестния и най-способния да я защити рицар. След кратко колебание, Роши се отскубна от лапите на паниката, за да попадне в прегръдката на Влад, изхлипвайки:
- Убиха чичо Камелот..*хлъц*
- Кой го уби? - попита Влад.
- Той! - посочи Гущера с малкото си пръстче Роши. - Искаше да го изядеееее... уааааааа... *хлип*
- Успокой се сега! - потупа я малко неловко по гърба младежа и се провикна някъде навън към тъмния заден двор. - Погрiжете са за малката, а аз ще си "поговоря" с това животно.
Бронирания я избута в тъмнината навън и положи ръка на рапирата си като пристъпи към гущероида. Навън с малко повече усилия човек можеше да различи 6 фигури - едната от тях се открояваше с доста внушителен ръст, две бяха с ниски и набити тела, една доста хилава и дребна, а останлите две фигури носеха характерните белези на хората.


Карта на помещението:

Изображение

Легенда:
Червено - Трупът на Камелот
Зелено - Шакти
Лилаво - Роши
Розово - Артур
Светло синьо - Влад Куладра
Тъмно синьо (в задния двор) - Спътниците на Влад - 6 броя.
Тъмно Розово (извън сградата) - Естел
Тъмно Синьо (извън сградата) - Де`Амаг
Резидаво (извън сградата) - Крис
Светло зелено (извън сградата) - Сикар
Черно (извън сградата) - Грегор

Оранжевите квадрати са шкафове високи до тавана.
Кафевите - по-ниска мебел (може да се стъпва върху тях).
Светло синия кръг - полилея (разтег и малко над масата).
Последна промяна от Entity на ср май 09, 2007 11:34 am, променено общо 3 пъти.
Никой не може да ти даде това, което аз мога да ти обещая...
Изображение

Потребителски аватар
Alia
Работник
Мнения: 120
Регистриран на: ср май 31, 2006 3:01 pm
Местоположение: София, някъде наоколо

Мнение от Alia » вт май 08, 2007 12:49 pm

Естел се зарадва, че Сикар беше толкова добре, че не само се съвзе бързо, но и скочи на крака и тръгна след нападателя си. Е, помисли си тя, можеше поне да благодари, но мъжете са си такива. А и сега нямаше време за сантименталности.

Поколеба се за миг дали да тръгне след него, но после си спомни, че са оставили децата с гущера, на когото все още не вярваше напълно. Вярно е, че досега не беше направил нищо, с което да си заслужи лошото й отношение, но това в крайна сметка беше гущер, а всеки беше чувал за зверската им природа.

Така че тя тръгна със забързана крачка към къщата. Още щом влезе вътре, видя развълнуваната Роши до някакъв непознат със сияеща ризница. Беше чувала за митрил от мага, който я беше приютил, но все още не го беше виждала наживо. Но подтисна любопитството си, защото в същия момент погледът й обхвана цялата ситуация. Роши сочеше с пръстче гущера, който все още стоеше близо до трупа на Камелот и й заприлича на притиснато в капан животно. А и лъскавия непознат посягаше към рапирата си...

Тя застана пред Шакти и с най-спокойния си глас се обърна към Роши "Роши, миличка, успокой се. Всичко ще е наред сега.", а после погледна непознатия с твърд поглед "Нека всички да се успокоим. Аз съм Естел. Тук стана убийство, но убиеца не е в тази стая. А вие кой сте и какво ви доведе тук?"

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » вт май 08, 2007 2:32 pm

Докато се примъкваше към трупа, Шакти бе успял да вземе обратно раницата си, която бе оставил на един стол край масата. Появата на Естел се оказа съвсем навременна, за да може той, прикрит зад гърба и, да се наведе и бързо да измъкне коженият окървавен калъф изпод завесата, с която бе покрит трупа. Прибра ловко находката в раницата и бързо стегна ремъците на рамената си, а после сякаш между другото взе в ръце и тоягата си, която на влизане бе облегнал на стената до входната врата.
Кръвта вече бе започнала да засъхва по цялото му тяло, но не това го притесняваше. Миризмата и беше толкова силна, че притъпяваше усещанията му за всички други миризми и вероятно щеше да се отърве от нея само ако се накиснеше за няколко часа в течаща вода.
Въпреки това отпъди от главата си представата за бързите хладни води на реката и зачака да чуе какво ще отвърне мъжът с ризницата.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » вт май 08, 2007 3:10 pm

Младежът изглеждаше така все едно в него се борят дълбоко натрапваното уважение към дамите и презрението към простолюдието. Все пак реши да отговори, но от всяка негова дума струеше чуството, че този, на когото говори първо не заслужава да целува калта, по която младежа стъпва, ако въобще някога стъпи в кал. Второ - трябва да се чувства богопомазан за честта да говори с такава личност.
- Нашето име е Владислав Куладра - сведе глава толкова леко, че може и да бе само зрителна измама - А делата ни не са работа на никой друг освен лично на нас. На знам от каква забутана дупка в провинцията идваш ти, жено, но При Нас домашните любимци да лочат кръвта на мъртвите не се гледа с добро око. - опосочи окъравената муцуна на гущера и малкото парцалче в ръката му.
- Това, че сте го научили да мародерства също не е говори добре за теб „милейди“! Не мърдай блатна твар, ще приключим бързо! - пристъпи до масата и постави ръка на рапирата си с несвусмислен поглед, каращ Естел да отстъпи в страни.
Последна промяна от Vilorp на ср май 09, 2007 11:32 am, променено общо 2 пъти.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » вт май 08, 2007 3:28 pm

- Не съм го убил аз, - бързо рече Шакти, макар и да не хранеше никаква надежда мъжът да му повярва. - Падна в ръцете ми с прерязано гърло, когато отворих вратата.

Хвана внимателно тоягата с две ръце и прецени колко и накъде може да остъпва, за да си създаде достатъчно пространство да замахне.

- А вие, досетливи господине, така и не отговорихте на въпроса на дамата. Какво правите тук в полунощ?
Последна промяна от Fobos на вт май 08, 2007 10:24 pm, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » вт май 08, 2007 4:08 pm

Бронираният въобще не даде знак, че е чул гущероида да казва каквото и да е. Всъщност изглеждаше толкова убеден, че дори накара самия Шакти да се усъмни, че е казал нещо. Младежът заобиколи масата от ляво впил очи в тези на Естел и сега само тя бе между гущера и рапирата на Владислав. Образно казано, защото момъкът все още не бе извадил оръжието си.

- Боя се, че уважаемия Сикар доста ме надценява, аз съм по-скоро обикновен съветник на негова светлост Дучето. А към въпросния младеж нямам и не съм имал никакви претеции. Просто съвсем случайно се сблъскахме в пресечката. - Стареца отстъпи в страни, оставяйки Крис и Сикар очи в очи, а след като се облегна на стената вметна сякаш на себе си - Разбира се, след като уредите въпроса си и го убедиш да ми помогне в едно дребно начинание мога да пропусна да спомена пред Дучето, че съм срещнал някой друг...
Оглеждайки маникюра си, който въобще не можеше да се види в тъмнината на тези тесни малки улички под почти допиращите се стрехи възрастният човек довърши накаква си своя мисъл:
- ...никога не съм обичал вендетите.
Последна промяна от Vilorp на ср май 09, 2007 11:18 am, променено общо 1 път.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » вт май 08, 2007 4:23 pm

- Щом казваш, дръж на честта си. Уважавам те за това, но аз... както и да е. Ще отида да видя какво става с Роши. Мисля, че може да се е стресирала. После се забърза към къщата.

- Какво по...? - бяха думите, които излезнаха от устата му, щом видя сцената, която се разиграваше пред очите му...

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » вт май 08, 2007 4:40 pm

Мечът напусна ножницата си с меко съскане, Сикар се поклони и обясни, заемайки позиция за фехтовка.
-Урокът по добри обноски започва! Тази нощ ще научим правилото, че хората приемат негативно, когато ги замерват с ножове. Как предпочиташ да усвоиш урока, до първа кръв или до смърт? Разбира се, ако си премислил за отговарянето на въпроси, може и да отложим урока!
След това зачака първото действие на Крис. Можеше да е атака, или опит за бягство, или приказки. Ако се разприказваше, щеше да увеличи дистанцията и да внимава за внезапни атаки, ако не, смяташе да се просто да се защити и да контраатакува.

Ако Крис се разприказва, ще приказваме. Ако не, той има по-висока Реакция, така че атакува първи. Ако се наложи, защитавам се активно, като по възможност не оставям нищо на случайността, тоест първо търся активна защита без хвърляне на зарове. Мога да повиша защитата си с максимум 5 точки за 6 ТД, ако това ме спасява от атака, ако не, използвам Парирането си за 5 ТД с базово париране 22, а след това контраатакувам с атака 18, независимо дали парирането е успешно. Този път очаквам да бъда наранен, независимо дали Крис ще избере бой до смърт.
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Потребителски аватар
Alia
Работник
Мнения: 120
Регистриран на: ср май 31, 2006 3:01 pm
Местоположение: София, някъде наоколо

Мнение от Alia » вт май 08, 2007 8:08 pm

Пфу, колко е надут този, помисли си Естел. А и за кой се мислеше, така да я обижда. "Простолюдието", как си позволява. Но при следващия поглед Естел видя колко опитен боец изглеждаше и знаеше, че няма шанс срещу него. Беше най-разумно да се отдръпне от пътя му. Но тъй-като беше закърмена с чувство за справедливост, трябваше да опита още веднъж.

"Може да съм от простолюдието, сър (тук й дойдоха други, не толкова учтиви обръщения, но ги преглътна), но имам чувство за справедливост. При всеки друг случай бих ви помогнала да убиете гущера, тъй-като и аз самата изпитвам омраза към всички от рода им. Но знам, какво се случи тук и гущера наистина не е виновен. Вместо да се нахвърляте срещу невинните, по-добре ни помогнете да открием истинския виновник. Приятелят ми и другия ни спътник вече тръгнаха да го търсят. Нападателят се опита да убие и приятеля ми, но слава на боговете, не успя.
А и мисля, че трябва да обърнем внимание на момиченцето, което определено е достатъчно стресирано, за да стане свидетел на още едно убийство. Ще ни помогнете ли?"

Използвам убеждаване с максимално старание.

Liu
Вълк
Мнения: 14
Регистриран на: нед апр 08, 2007 11:13 pm

Мнение от Liu » вт май 08, 2007 10:02 pm

Крис не искаше бой.Със сигурност не искаше бой,нито му се умираше,нито…е виж можеше да убие някого,но не му се водеше изтощителен дуел.От друга страна ако убиеше Сикар щеше да се изправи пред поне ище един мъж,който със радост ще го убие,осакати или каквато повреда успее да му нанесе.Следователно трябваше да използва мозъка си…Но как:
-Ъъъъ…-как като в момента мислите в него играят на гоненица-Аз…-погледна Сикар в очите и си даде сметка,че просто не си струва да обяснява.А и нямаше желание да обясни за жената,оръжието и цялата случка.Погледът му стана нахален и дързък-Какви бяха възможностите?До първа кръв?Или…-в ръката си все още стискаше ножа.Вече не толкова силно за да не повреди дланта си окончателно,но оръжието със сигурност се намираше там
-Добре,нека е до първа кръв-усмихна се.Повдигна едната си ръка,вдигна ножа и си поразя пръста.

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » вт май 08, 2007 10:07 pm

- Къде е Сикар? - подхвърли Шакти към Грегор, когато и брадатият воин нахълта обратно в къщата. Без да изпуска Кулдара от очи, той се плъзна леко назад, за да направи място. - Намерихте ли нещо интересно в градината?
Последна промяна от Fobos на вт май 08, 2007 10:27 pm, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » вт май 08, 2007 10:10 pm

- Дай да си оправим проблемите тука първо, пък после ще ти разправям. Сикар е добре.

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » вт май 08, 2007 10:26 pm

- Този господин е решил да ме накаже за смъртта на стария Камелот, - рече Шакти, - въпреки че не ни е показал никакъв знак, че има правото да върши подобно нещо. Казва се Владислав Кулдара, ако името ти говори нещо.

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » вт май 08, 2007 11:02 pm

- Хъм... Не ми говори. - после се обърна към Влад - А трябва ли? Преди да ми отговориш, обаче ти заявявам, че и дамата тук, и един благородник видяха, че не нашия приятел Шакти е убил Камелот. Подяволите, че защо ще си трепя бъдещия работодател?! - Грегор вече бе почнал да се изнервя.

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » вт май 08, 2007 11:04 pm

Сикар се загледа в кръвта, накрая се изсмя и сви рамене. Този определено не можеше да е убиецът на Камелот. Прекалено беше напушен, за да изпълни подобно безукорно движение, а и движенията му ен показваха и част от координацията на убиеца. Освен това, Естел беше излекувала раната му. В крайна сметка никой не беше пострадал повече от опонента, така че нямаше смисъл да се бие. Някой ден, някой щеше да пререже гръкляна на това змийче, може би. Ако станеше тази нощ, обаче, нямаше да е той.
-Приемаме, тогава, въпроса за уреден, поне относно атаката ти срещу мен. Сега, уважаеми Де'Амаг, може ли да отидем до съседната къща, където доскоро живееше наскоро напусналият ни Камелот? Предполагам, че там ще можете да ми обясните на спокойствие за какво ви трябва помощта ми, а и искам да си взема ризницата по пътя, някъде тук зад ъгъла е!
След това изгледа още веднъж кървящият пръст на младежа, подсмихна се и поклати глава. Змийчето току-що беше съсипало възможността мечът да се използва като доказателство с магическо проследяване, със или без миша кръв, така че вече не струваше нищо за правосъдието. Оставаше му само да види какво правеха Естел и новите му познати, така че се отдръпна назад, завъртя се и тръгна обратно към дома на Камелот. Надяваше се да не се е забъркала някоя каша в негово отсъствие и Естел да не е опекла още гущероида, поне не преди да са сложили Роши да спи. Надеждата, че Грегор и Шакти са се сетили за това, не беше особено голяма, а и вероятно бяха вдигали достатъчно шум, за да събудят младата напаст.
На мястото, където беше оставил ризницата си, се спря и погледна следва ли го Де'Амаг. Във секи случай трябеашее да се облече, нощите бяха студени, а Естел смъкна всичките му дрехи при проверката на раната, макар че той самият винаги беше смятал, че ако някой не умира, вероятно не е засегнато сърцето.
Последна промяна от Асен на вт май 08, 2007 11:07 pm, променено общо 1 път.
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » вт май 08, 2007 11:05 pm

Владислав показа, че е истински аристократ. С други думи напълно пренебрегна звуците, издавани от гущероида. Естел бе удостоена единствено с красноречиво помръдване на очите. А за тези, които неразбират от красноречиви погледи ще поясним: „отстъпи за да не се цапам и с теб“. Без да обръща и капка внимание на новопоявилия се дразнител, зад който се прикри жалката блатна твар, младежа разкопча катарамата на рапирата си многозначително. А въздухът в помещението сякаш се сгъсти и затрептя.

- Добре, щом въпроса е решен... - надигна се стареца от стената, на която се бе подпрял - можем да пристъпим към работата. Как се казваш, млади момко?
- Крис? - предположи Крис и сам се очуди колко лесно разговаря с напълно непознат, за който имаше дълбоки съмнения, че го бе спънал преди малко.
- Добре Крис, слушай сега - зашепна му стереца:
[sblock="за Крис"]- Извади късмет че младежта - кимна към Сикар - не познава добре правилата на боя до първа кръв. Технически погледнато неговото оръжие трябваше да ти напрви тази драскотина, но те поздравявам за решинието, мъдро и с финес.[/sblock]
- Аз всъщност знаех това - вметна не толкова тихо Крис - но мислех че...ъъъм...ще заобиколим правилата.
- Тъй, тъй - кимна одобрително стареца, а тъй като явно знаеш как да използваш това „интересно“ оръжие мога ли да предположа, че и знаеш от къде се е появило? - попита той докато двамата вървяха след Сикар.

На задната врата се подаде една любопитна джуджешка глава, а над нея... доста над нея една рогата физиономия намигна на Роши.
Последна промяна от Vilorp на ср май 09, 2007 11:23 am, променено общо 1 път.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Alia
Работник
Мнения: 120
Регистриран на: ср май 31, 2006 3:01 pm
Местоположение: София, някъде наоколо

Мнение от Alia » вт май 08, 2007 11:27 pm

Естел почваше да се дразни. За първи път попадаше на подобен надут пуяк. Лошото беше че като гледаше компанията им, май и тримата заедно нямаше да се справят с него. Ех, ако не си беше хабила силите да впечатлява Сикар с разни фокуси... Е, помисли си тя, заслужаваше си. Къде ли беше той сега? Щеше да им е от полза неговото умение да разговаря.

После видя две глави да се показват на задната врата. Значи непознатия си беше довел и компания. Това определно не беше добре.

"Вижте, не знам дали ме разбрахте, но гущера е невинен. Ако не беше, аз първа щях да го убия. Но случая не е такъв. А и аз винаги съм си мислела, че хора като вас са благородни и защитават невинните, помагат им и се борят със злодеите. А вие сега ми доказвате, че ви е по-лесно да се нахвърлите върху едно невинно същество, отколкото да ни помогнете да намерим истинския убиец? Или не съм ви разбрала правилно?"

Опитваше се да спечели време, докато измисли по-добър план.

Потребителски аватар
Vilorp
Личен Маг На Краля
Мнения: 4252
Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
Местоположение: Княжево под Копитото
Контакти:

Мнение от Vilorp » вт май 08, 2007 11:48 pm

- Хората като мен ли? Хората като мен!? С кого си позволяваш да ме сравняваш ти, ниска твар! - реакцията определено показваше, че има какво още да учи по дипламация, но пък си беше типично „благородническа“ - Къде си виждала ти „хора като мен“!?!? Веднага се разкарай от пътя ми, гущерска подлога такава! И ако си сляпа, тъпа и глуха, освен грозна и воняща, обърни се и си отвори гурелясалите свински очички и ми кажи... Не, не ми казвай! Не искам да чувам повече жалкото ти кудкудякане, и си помисли дали тази ниша, незаслужаваща да диша един и същи въздух с нас ,твар не е съгрешила пред Единствения дастатъчно много със самото си излюпване или там както се появяват?!? Виж засъхналата кръв по грозната му зъбата зурла. Виж животинските му зъби. Помисли си дали твар изпълзяла от най-дълбоките дебри на тинестото блато трябва да мърси света ни! Реши дали ще му бъдеш ибрик или ще застанеш на правилната страна! Те са кръвопийци, животни, без разум, без съвест, убийци! Извади оръжието си, жено, и прободи тази незаслужаваща живот гадина криеща се зад гърба ти! Убий мерзката твар! Отърви света от присътвието й! - пламенно говореше/викаше/крещеше Владислав.
Последна промяна от Vilorp на ср май 09, 2007 11:28 am, променено общо 1 път.
Всичко на тоз грешен свят е относително...
Изображение помогни на форума!
Не се смей на този който прави крачка назад, защото може да се засилва !!!
А, да: татко съм.

Потребителски аватар
Alia
Работник
Мнения: 120
Регистриран на: ср май 31, 2006 3:01 pm
Местоположение: София, някъде наоколо

Мнение от Alia » ср май 09, 2007 12:43 am

*цветът отново става черен*

Естел извади рапирата си, с което си спечели само презрителна усмивка от самоуверения младеж, както и излизането на сцената на гигант с двуръчен топор и едни леко притеснен елф, който все пак бе заредил стрела на лъка си. Засега новопоявилите се бяха само до задната врата при Роши, но изглеждаха леко загрижени.
Точно когато бронирания пусна забележката за пълната непохватност и липсата на всякакъв финес в държането на оръжието, насочено към гърдите му, на сцената се появи Сикар. Със самото си появяване можа да се „наслади“ и на една идея по вулгарната забележка че повече й подхожда да държи мотика или... тъй де, а острието на рапирата трепереше.
Последна промяна от Alia на ср май 09, 2007 1:09 am, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » ср май 09, 2007 12:56 am

Сиакр едва беше успял да влезе навреме, за да предотврати фехтовален дуел между Владислав и Естел. Можеше да се поколебае, ако не беше сигурен кой ще спечели. За сметка на това думите му бяха процедени през характерното прозиношение на благородниците от Централния съюз, което само подсилваше въздействието им.
-Чувате се от улицата, Владислав Куладра! Подобно поведение е допустимо за скитащ проповедник, а не за син на благородна фамилия като вашата! Съвземете се и накарайте някой от лакеите си да огледа врата на стареца, който, между другото, беше поканил изрично гущера в дома си със специално писмо. Предполагам, че могат да отличат следите от зъби от раната от острие! Напомням ви, че по законите на Брил, да убиете гущера без процес е престъпление, особено след като е поканен от човек. Не съм чувал някой от фамилията Куладра да се е опетнявал с престъпването на закона, независимо от злите езици, и се надявам, че няма да стана свидетел на подобно падение. Вас самият почти нямам удоволствието да познавам, ако изклюим бала в семейство Селин, но честта на Куладра говори сама за себе си!
Самият Сиакр прекрасно знаеше, че семйство Куладра е известно с много неща, но въпреки всичко бяха стълб на благородническото съсловие. Владислав познаваше наистина само от няколко от баловете, по които се яха срещали и бяха представени, но славата му на сноб безпокоеше баща му, който се притесняваше от селски бунтове, които можеха да се разппрострат и в техните земи, ако някога младото чудовище поемеше властта над семейните имоти.

Използвам Актьорско майсторство, за да изобразя образа на презрителен учител по обноски. С презрението проблеми нямам, а при учител по обноски персонажът ми се е учил, така че образът ми е познат. Идеята ми е, че Владислав вероято цени повече етикецията и честта на семейството си, отколкото се интересува от конкретната случка, така че с появата си се легитимирам като авторитет по темата.
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » ср май 09, 2007 7:09 am

Започвам съсредоточаване за атака към крака. В момента, в който Влад понечи да си изкара шпагата, го ритам с идеята да му счупя пищяла.

Потребителски аватар
hameleona
Админ
Мнения: 3214
Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
Местоположение: Somewhere around nothing...

Мнение от hameleona » ср май 09, 2007 2:20 pm

- Ха. Тоя ли е благородник, бе? - засмя се Грегор. Щом обижда така една дама, то значи от него става великолепен каруцар. - Грегор бе готов да извади меча си по всяко време, макар и сам да осъзнаваше, че това ще е безсмислена борба.

Потребителски аватар
Entity
Войн
Мнения: 136
Регистриран на: съб мар 05, 2005 5:06 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Entity » ср май 09, 2007 5:08 pm

- Успокой се сега! - потупа я малко неловко по гърба младежа и се провикна някъде навън към тъмния заден двор. - Погрiжете са за малката, а аз ще си "поговоря" с това животно.
Бронирания я избута в тъмнината навън и положи ръка на рапирата си като пристъпи към гущероида.
На задната врата се подаде една любопитна джуджешка глава, а над нея... доста над нея една рогата физиономия намигна на Роши.
Роши започваше все повече да се чувства като в капан. Спомни си за онези 2 сиви мишки, които Генетикс ( никому неизвестното джудже изобретател, което живееше срещу Сладкишницата), ползваше за едни действия дето той наричаше експерименти. Пускаше ги в едни дървени кутии с много прегради и те се бутаха и пререждаха, лутайки се извътре докато намерят изхода.
Еми тя се чувстваше баш по същия начин. Само дето виждаше и двата изхода, но добирането й до тях й се струваше химера.
Тя метна един изпитателен поглед на 2-те глави, после поклати главица, гледайки Влад. Отстъпи назад и долепи гръбче на стената до задната врата, преценявайки колко надолу ще е нужно да приклекне, за да се провре покрай или пък между краката на 2-те глави, за да избяга, когато се наложи. А то май щеше твърде скоро да се НАЛОЖИ.

Ако стане бой - ще бягам навън.[/code]
Никой не може да ти даде това, което аз мога да ти обещая...
Изображение

Потребителски аватар
Асен
Гад със стил
Мнения: 1948
Регистриран на: съб юни 07, 2003 9:20 am
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Асен » ср май 09, 2007 6:47 pm

Сикар повдигна вежда, нещо липсваше в картинката. Не знаеше дали гущероидите имат пол, макар че звучеше достатъчно логично, но се надяваше, че наемният меч не е изкрейзил толкова, че да смята гущероида за дама, независимо от какъв пол е всъщност.
-Грегор, само аз ли не разбирам за какви обиди става въпрос, или все пак има нещо, което не знам? А че всеки член на семейство клуадра е благородник по рождение, мога да те уверя лично!
Въпреки това си представяше ехидните подхилвания, които щеше да предизвика, когато се върнеше и съобщеше как е защитил Владимир Куладра от епитет като "каруцар", на което щяха да се смеят из балните зали от Източня съюз до западния край на Магландиум.
"When I give food to the poor, they call me a saint. When I ask why the poor have no food, they call me a Communist."
-Dom Helder Camara, former Archbishop of Olinda and Recife

Fobos
Гвардеец
Мнения: 553
Регистриран на: съб дек 16, 2006 4:36 pm

Мнение от Fobos » ср май 09, 2007 7:46 pm

- Каза, че дамата ти е сляпа, тъпа, глуха, грозна и воняща, - подметна ниско Шакти към Сикар, така че само той и Грегор да го чуят. - Да не би майка му да не го е прегръщала като малък?

Заключена