Първо приключение: Партия кристар - Част І

[Vilorp]

Единственото което промълви трола след отдалечаващото се джудже беше съвсем тихото, дори за него:
- А как се управлява кон?

[Ivan_Helsing]

След тренировката Иван обра изстреляните стрели и сложи лъка на рамо. Беше научил доста неща за стрелбата, които дори не подозираше.

Когато джуджетата дойдоха Иван стоеше и гледаше към голямото бикоподобно... нещо. Като видя, че трола отива към него разбра за какво е.

[Mistral]

Широ нямаше избор. Трябваше да види по-отблизко създанието което го чакаше нелеката съдба да мъкне трол...

[Mistral]

- Дацит, с тая животинка определено ще си допаднете - промърмори друида и потупа животното по хълбукът.

[Ivan_Helsing]

Думите на друида развеселиха Хелзинг. Приближи се на трола и ми каза така, че почти всички да чуят:
-Даже вече виждам прилика между вас.

[Vilorp]

К'маргата бе впила малките си пурпорни очичики в трола, той от своя страна гледаше животинчето със смес от съжалени е и... и още нещо.
- Хмук - накрая се престраши той и щом огромното животно лена той го прекрачи и се настани на гърба му.
Прошепнатото Стерух напомни на сипещ се пясък, а животното опита да се надигне. В очите му се четеше изненада и затова явно реши да опита отново. За да го облекчи малко, трола се понадигна стъпил на земята и К'маргата най-сетне успя да отлепи, а след това с кански усилия и да повдигне Перферендацит. Краката на трола увиснаха на почти едни юмрук от меката горска почва, а тези на клетата животинка видимо трепереха.
- Налага ли се да... - думата явно беше странна затова я повъртя малко в устатат си преди да довърши въпроса си към Табор, камения великан - яздя?
Като, че ли и К'маргата очакваше със сляпа надежда отговора на командира.

[Ivan_Helsing]

Иван беше решил да използва възможноста и да се подиграва на трола независимо дали с това ще прекъсне Табор:
-Ами да, някога да си се търкалял на нанагорнище? Само ми е жал за горкото животинче... Край теб изглежда толкова... нищожно.

[Shamajotsi]

Неро, озъртайки се с жал както към горкото животно, така и към нещастния трол, който явно се мъчеше душевно толкова, колкото и самата К'марга, се обърна към офицера:
-Да беше донесло онова приятелче две такива добичета, щяхме да се оправим някак си... така работата ми се вижда малко несигурна. И да попитам, дали ще срещнем още джуджета? Няма да е много безопасно с нашия "устат" приятел - и посочи каменния си приятел, чиито диамантени зъби току-що бяха пробляснали на Светилото.

[hameleona]

- който и да срещнем от там нататак - Табор посочи някаква скала - ще е враг, в девет от всеки десет случая.

[amanar]

"Страхотно"помисли Гелронд когато чу думите на Табор."Враг в девет от десет случая.Е,значи да се надяваме че ще се пада по-често десетия случай."

[Vilorp]

Флорит гледаше тъжно към огромната базалтова грамада, която бе посочил Тобор. Тъжно бе да гладаш как себеподобните ти губят волята си за живот и се предават на времето. Всъщност небеше трудно да се различи трола, като се им в предвид, че наоколо нямаше вулкани, а скалата покрай която минаваха поначало бе с вулканичен произход. Мдааа, тъжна работа - каза си Перфирендацит докато се тътрузеше напред с групата и водеше за поводите голямото страанно животно.

[Vilorp]

Докато групата тихо бистреше въпроса ще може ли животинката да мъкне трола или ще е по-добре той да мъкне нея, а същевременно се любуваха на околния пейзаш (Самия пейзаш представеляваше високи канари покрити с лишей и обрасли с брашляни. Високи вековни дървета хвърлящи дебела сянка. Треви и благооханни диви растения акло които весело жужаха диви пчели и разбирасе шайка разбойници) се случи нещо интересно. През краката на трола пъргаво се шмугна един сив заек присвил плътно уши да гърба си. Не бе ясно какво бе подплашило горката животинка от близките храсти, но вечерята си е вечеря.

[Shamajotsi]

Неро се зачуди на гладния поглед, който тролът бе отправил към животинката, шмугнала се през краката му. В крайна сметка нали уж каменнните гиганти не ядяли животни и растения, като другите разумни създания по Магландиум?

Както и да е, рече си младият маг. Концентрира се за няколко секунди и метна небрежно една магическа стрела по посока на заека. След което Неро продължи да любува на пейзажа и да се тревожи за горката животинка, понесла Флорит на гърба си.

[hameleona]

Стрелата уцели зайчето и един от редниците се спусна да го прибере. Храната си е храна.

Клисурата в която вървяха ставаше все по-тясна и все по тясна. Накрая стигнаха до място, където можеха да продължат по два пътя - на север и на запад. Табор слезна от коня и повика при себе си наемниците.

- Имам новина за вас. Поемаме на запад. Ще прегледаме нещата, а останалите ще направят лагер на онова плато - той посочи малко възвишеие, стърчащо като кула до пътя. - Ще наглеждат пътя и ще ни осигурят снабдителна база - не можем да мъкнем товарните коне с нас по-напред. Стегнете се и се пригответе... - той се обърна и предаде заповедите на войниците си...

[Shamajotsi]

Неро с недоверие погледна към купчината с предмети, от която наемниците можеха да взимат назаем екипировка и рече с известна доза сумтене и мусене:

-Предполагам, не мога да се надявам на нещо по-така, като за магьосник като мен? Нито жезъл, нито дори и оръфан свитък? Е, добре, на запад, щом сте казали. Малко неприятно, дето Светилото ще ни блести в очите през половината път, но щом така е отредил Орим, нищо не може да се направи, доколкото разбирам.

[Sharky_Dog]

Елиан старателно огледа инвентара от животните и си хареса една плетена ризница. Попита дали ще е добре да я вземе, но мълчанието на всички, залисани в задълженията си му подсказа да не пита повече, а направо да я нахлузи. Ставаше му, макар да бе калко висок, а ризницата да бе предвидена за по ниски създания, му беше удобна и със сигурност нямаше да му шава много. Пристегна я добре към тялото си и продължи да рови. Намери колчани със стрели и реши, че ще са му особено полезни. Взе си достатъчно стрели да изтреби малко щархско село. Не забрави и да вземе храна за себе си и кучето, което не проявяваше интерес към оживелицата около багажа, а се беше излегнало в страни и си почиваше под дълбоката сянка на един бор. След като Елиан се запаси добре, пристегна багажа си и го приготви за ходене пеш. Прегърна раницата си и легна до кучето на сянка в тревата. То почти моментално се сгуши в краката му...

[Ivan_Helsing]

Хелзинг огледа набързо небогатия избор от предмети. Бързо хареса един голям стоманен щит, а също взе и около петдесет стрели - надали щеш да му се наложи да ги използва в битка, но му писна да хаби скъпите в тренировка.

[Vilorp]

Перфирендацит използва два колана за да пригоди големия стоманен щит за нъгръдник докато си припяваше една песничка от времето преди да открие душата си за Единствения бог. Беше доста хармонично, като мелодия и понеже намаше много думи беше и благозвучно. Звучеше като множества различни по големина сребърне камбанки удряни с павета. Много прецизно хвърляни павета, така че да не размажат камбанките. След това позарзипа дали може да разпори другата ризница докато тъпкаше пикити в калъфа на шатрата си.

[hameleona]

- Абе, не че нещо - обади се Табор - но какво, по демоните, може да уязви трол?

[Ivan_Helsing]

-Може някой минйор да почне да го копае - ядно каза Хелзинг.

[Vilorp]

- Оу, нещата не са особенно много наистина, кожата ни е достатачно твърда и физическите наранявания почти не са проблем за нас. От друга страна малките братя често искат да се докопат до някой по специфични минерали в нас - тролът се усмихна разкривайки два реда диамантени зъби с доста големи долнки кучешки зъби - От друга страна силикатната структура се възтановява особенно трудно, а и не сме податливи на органични цярове...

[Ivan_Helsing]

-Крий я тая усмивка, че някой ще я поиска.

[Vilorp]

- В интерес на истината това не са шлифовани диаманти, както и не са съвсем диаманти в истерес на истината. За да се превърне един тролски зъб в бижу пригодно за естетическия вкус на хората трябва дълги часове на полиране с диамантен прах. А за да бъдем съвсем честни зъбите ни са от борен карбид, който макар и малко по-мек от диаманта има завидно по-добри свойстава и ни позволява да похапваме някой наистина горещи скали - трола отново се ухили. А ако погледнеш тук - трола отвори пастаси срещу Хелзинг толкова широко, че човека стига да беше луд би могъл да си похне цялата глава, и посочи четири малки израстъка на края на всеки ред зъби,а също и една пломба - Това са ми мъдретците, те израстват все по-рядко и по-рядко, но щастливцитеq които ги имат могат да схускат дори диамант, от тетраборен карбид са, както и пломбата коята си напавих наскоро.

[Ivan_Helsing]

-Лелеее, не бях предполагал, че тролите могат да имат неприятен дъх. А, между другото, казвали ли са ти, че си досаден с тия разкази?

[Vilorp]

- Амиии повтаряш ми го от почти година - чесно си призна трола, след което отново се ухили чак до мъдретците си - но пък знама че това е твоя начин да изчоплиш още някоя и друга история от мене.
Последва тролоска прегръдка, коята е доста прилична на мечешката, но не е толкова нежана и Перфирендачит разрохи галено косата на Хелзинг докато с другата го стискаше в мъртва хватка през врата. После разбира се го пусна, защото мъжът бе почнал да почервенява.

[Ivan_Helsing]

-Ако още ведънж ме докоснош ще си намеря чук и ще ти го стоваря върху главата, гад мръсна. Лелее, скоро ще намразя тролите повече и от демоните...

[hameleona]

- Чук, ли? И какво от това? Че на него нищо няма да му има - засмя се Табор.

[Sharky_Dog]

.."Язък за чука", помисли си Елиан, който се опитваше да си почине на сянка, но противните му спътници не му позволяваха с кавгите си.
-Ако вземете и двамата да млъкнете ще е добре... - надигна глава и кресна Елиан - Стойте далече един от друг, като не можете да се понасяте... и по-далеч от мен също - едва доловимо вече каза Елиан, спускайки главата си към меката трева.

[Ivan_Helsing]

-Това нещо да млъкне? Ха, ще е интересно да се види - с тези думи Хелзинг се запъти по-далеч от трола.

[Sharky_Dog]

... "Щото си много мълчалив и ти.. " - помисли си Елиан, но продължи да лежи с утехата, че вече може да има малко спокойствие.