[Рисковете на блатото] Част I
- Ivan_Helsing
- White & Nerdy
- Мнения: 875
- Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm
[Рисковете на блатото] Част I
Фротис ходеше пред другите, тъй като познаваше гората най-добре. Не че я познаваше много, но другите я познаваха по-малко. Волфганг ходеше зад него и се прозяваше. Тристан и Върджил бяха накрая, следвайки по-скоро другите, отколкото пътеката. Бяха тръгнали към някакво градче, за което Волфганг беше разбрал (вече не си спомняше дали беше от Алфанна или от курвата с която беше в съответната нощ) и им беше казал. Беше събрал воина и стрелеца в една кръчма, а мага намериха да се шляе безцелно в гората. Питаха го накъде е тръгнал, а той не можа да им отговори. Видяха, че е добър маг (тъй като ги бяха нападнали гамбадури и той отнесе половината с магия) и му предложиха да тръгне с тях. Той си нямаше идея къде да отиде и реши да тръгне с тях.
Самото градче беше малко и населението му беше предимно човешко и с по-малко елфи (е, реално погледнато имаше и 4 джуджета и един гигант, но това са подробности). Там имаше залеж на благородни метали (предполагаха, че е злато, но не бяха сигурни), но проблема беше разположението на града – точно на границата с блатото. Търсеха си охрана от постоянните нападения от гущероидите и плащаха щедро. Е, на група безработни и бедни приключенци точно това им трябваше.
ПП.Разговаряйте няколко поста и ще продължа историята. Предполага се, че вървите по пътеката към градчето, за което имате карта. Решете в кой е тя, въпреки че едвали ще има особено значение.
Самото градче беше малко и населението му беше предимно човешко и с по-малко елфи (е, реално погледнато имаше и 4 джуджета и един гигант, но това са подробности). Там имаше залеж на благородни метали (предполагаха, че е злато, но не бяха сигурни), но проблема беше разположението на града – точно на границата с блатото. Търсеха си охрана от постоянните нападения от гущероидите и плащаха щедро. Е, на група безработни и бедни приключенци точно това им трябваше.
ПП.Разговаряйте няколко поста и ще продължа историята. Предполага се, че вървите по пътеката към градчето, за което имате карта. Решете в кой е тя, въпреки че едвали ще има особено значение.
Последна промяна от Ivan_Helsing на чет апр 10, 2008 10:36 pm, променено общо 4 пъти.
Когато чу да споменават прякора му, Върджил се сепна. Все пак рядко казваше прякора си на нови познати. Дали снощи в кръчмата се беше изпуснал или пък този маг знаеше нещо за миналото му... Реши да се пробва:
-Белият вълк... откъде го чу? - попита тихо той, нямаше нужда другите двама да разбират за какво става въпрос.
-Белият вълк... откъде го чу? - попита тихо той, нямаше нужда другите двама да разбират за какво става въпрос.
Когато Тристан се пресегна към Върджил, за да го потупа по рамото, Върджил се стегна. Все още войнишките му инстинкти не го оставяха на мира: все пак от Ордена се бяха погрижили за това. Спомни си как, когато беше малък, учителите им се промъкваха в спалните помещения посред нощ и нападаха някой с тояги. Казваха, че така се повишава бдителността дори, когато спят.И бяха прави. Върджил все още спеше леко и се събуждаше при първия подозрителен шум.
Осъзна, че леко е изостанал, намръщи се и се забърза.
Осъзна, че леко е изостанал, намръщи се и се забърза.
-Върджил,ти сам каза как се наричаш в кръчмата-продължи Тристан.
Последна промяна от Fenrir на нед дек 02, 2007 11:19 am, променено общо 1 път.
Всеки хубав миг ще бъде бавно погълнат от мракът и тъмнината на вечността...
- hameleona
- Админ
- Мнения: 3214
- Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
- Местоположение: Somewhere around nothing...
- Момчета, ако ще си играете, правете го, когато пристигнем в града, става ли? Според картата е на по-малко от миля. - Волф се прозя и въздъхна - Богиньо, чудно ми е, какво може да искаш от мен, когато отида там... Абе, Фортис, можеш ли да ме научиш да стрелям като теб? не сега, то е ясно, когато ни остане време. Сигурно няма да забравя как заби две стрели в очите на онуй дребно гадче.
След обяснението на Тристан, Върджил се почувства едновременно облекчен и раздразнен. Облекчен, защото знаеше, че мага не знае нищо за миналото му, а раздразнен, защото се беше разприказвал снощи в кръчмата като някакъв новак.
Волф се прозя и въздъхна - Богиньо, чудно ми е, какво може да искаш от мен, когато отида там...
Като чу това, Върджил се изненада: Волфганг не приличаше на особено религиозен човек, дори напротив. И само, за да види реакцията, се засмя саркастично и каза:
-Естествено, че ще иска нещо: боговете само това могат, да искат и искат, а нищо да не дават...
Волф се прозя и въздъхна - Богиньо, чудно ми е, какво може да искаш от мен, когато отида там...
Като чу това, Върджил се изненада: Волфганг не приличаше на особено религиозен човек, дори напротив. И само, за да види реакцията, се засмя саркастично и каза:
-Естествено, че ще иска нещо: боговете само това могат, да искат и искат, а нищо да не дават...
- Ivan_Helsing
- White & Nerdy
- Мнения: 875
- Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm
-Тогава въпроса ми е-защо нямаш пари???Миля,че онзи ден хубаво похарчи!-каза ядосано Тристан
Последна промяна от Fenrir на нед дек 02, 2007 10:47 pm, променено общо 1 път.
Всеки хубав миг ще бъде бавно погълнат от мракът и тъмнината на вечността...
Върджил се зарови в торбата си и изкоментира:
-Това, че си нямал пари, не означава, че не можеш бързо да си набавиш някакви.
След което извади пътническите си дажби:
-Малко е, но не смятах, че няма да сте си взели...
След което се замисли за миг, обърна се към Волфганг и каза студено:
-А ти знаеш ли колко взимат боговете, след като така ги защитаваш?
-Това, че си нямал пари, не означава, че не можеш бързо да си набавиш някакви.
След което извади пътническите си дажби:
-Малко е, но не смятах, че няма да сте си взели...
След което се замисли за миг, обърна се към Волфганг и каза студено:
-А ти знаеш ли колко взимат боговете, след като така ги защитаваш?
-Вярвам ти Волф,Боговете предопределят съдбата ни!Не случайно сме събрани-не по наша воля,а по тяхна...-каза гордо Тристан и си спомни на какво го беше научил неговия учител.
Последна промяна от Fenrir на нед дек 02, 2007 10:48 pm, променено общо 1 път.
Всеки хубав миг ще бъде бавно погълнат от мракът и тъмнината на вечността...
Върджил само го погледна с интерес. Не се учуди толкова от казаното от Волф, все пак беше виждал доста от делата на Нечестивия и знаеше, че боговете често се срещат със смъртни. Учуди се от факта, че Волфганг толкова открито го твърдеше. И все пак се усмихна, сложи си качулката и се седна до близкото дърво:
-Добре, Волф, вярвам ти. Но няма кауза, за която бих дал всичко: прекалено много съм видял. А за боговете мнението вече ми го чу...
-Добре, Волф, вярвам ти. Но няма кауза, за която бих дал всичко: прекалено много съм видял. А за боговете мнението вече ми го чу...
- Sharky_Dog
- Побеснял Пес
- Мнения: 681
- Регистриран на: чет юли 06, 2006 1:56 pm
- Местоположение: Кучкарника в кв. Надежда
- Контакти:
(Сори за закъснението. Намерих книжката и си записах инвентара. Вече съм на линия)
Фортис още спеше. Бяха станали сутрунта рано за да ходят на това забутано място. Е както и да е... на толкова забутани места е бил, че трудно би си спомнил всички...
-Естествено- усмихна се Фортис толкова принудено, че дори горските зверове усетиха абсолютната смразяваща ирония в гласа му - А случайно да имаш стрели? (След кратко мълчание) ... - Така си и мислех. Е както и да е.
Двойния се изправи и извади лъка си от рамото. Взе две стрели и сложи на тетивата... Настана пълно мълчание. Всички очакваха изстрелите...
-Какво да уцеля, какво да уцеля... - двоумеше се Двойния. - А да. Това зайче ей там... Виждате ли го? На 40 метра до третото дърво. Тъкмо ще имаме закуска.
Другите се огледаха, но не видяха мишената. Междувременно Фортис вече беше стрелял и беше забил двете стрели през ушите на заека, заковавайки го на едно от дърветата. Животното се мяташе безпомощно и се опитваше да се измъкне, дори със риск за цялостта на ушите си. Е Фортис не чака а извади камата от канията и набързо му преряза шията. Алена кръв бликна по ръцете му. Извади стрелите и понесе дивече към смаяните си другари. Хвърли заяка в краката на Тристан.
-От мене дивеча, от тебе готвенето - и седна доволно на тревата, обърсвайки кръвта от ръцете си...
Фортис още спеше. Бяха станали сутрунта рано за да ходят на това забутано място. Е както и да е... на толкова забутани места е бил, че трудно би си спомнил всички...
-Естествено- усмихна се Фортис толкова принудено, че дори горските зверове усетиха абсолютната смразяваща ирония в гласа му - А случайно да имаш стрели? (След кратко мълчание) ... - Така си и мислех. Е както и да е.
Двойния се изправи и извади лъка си от рамото. Взе две стрели и сложи на тетивата... Настана пълно мълчание. Всички очакваха изстрелите...
-Какво да уцеля, какво да уцеля... - двоумеше се Двойния. - А да. Това зайче ей там... Виждате ли го? На 40 метра до третото дърво. Тъкмо ще имаме закуска.
Другите се огледаха, но не видяха мишената. Междувременно Фортис вече беше стрелял и беше забил двете стрели през ушите на заека, заковавайки го на едно от дърветата. Животното се мяташе безпомощно и се опитваше да се измъкне, дори със риск за цялостта на ушите си. Е Фортис не чака а извади камата от канията и набързо му преряза шията. Алена кръв бликна по ръцете му. Извади стрелите и понесе дивече към смаяните си другари. Хвърли заяка в краката на Тристан.
-От мене дивеча, от тебе готвенето - и седна доволно на тревата, обърсвайки кръвта от ръцете си...
- Sharky_Dog
- Побеснял Пес
- Мнения: 681
- Регистриран на: чет юли 06, 2006 1:56 pm
- Местоположение: Кучкарника в кв. Надежда
- Контакти:
Магът започна да реже и свали кожата на заека.След около 1 час,закуската беше готова.
-Заек на огън,както го наричам!Приятен апетит!
Тристан стана,подаде камата на Фортис и седна,наслаждавайки се на вкусния заек.Мислено благославяше точността на Фортис.
-Заек на огън,както го наричам!Приятен апетит!
Тристан стана,подаде камата на Фортис и седна,наслаждавайки се на вкусния заек.Мислено благославяше точността на Фортис.
Всеки хубав миг ще бъде бавно погълнат от мракът и тъмнината на вечността...
Докато ръфаше някаква незнайна част от месото на заека, Върджил си мислеше:
"Браво на нас: имаме си един религиозен фанатик, един ентусиазиран новак, един фукльо и един нихилист. Ако успеем да свършим нещо ще бъде голям късмет."
Но в същото време знаеше, че всички са много добри, и само една опасна ситуация можеше да докаже дали ще действат като отбор...
"Браво на нас: имаме си един религиозен фанатик, един ентусиазиран новак, един фукльо и един нихилист. Ако успеем да свършим нещо ще бъде голям късмет."
Но в същото време знаеше, че всички са много добри, и само една опасна ситуация можеше да докаже дали ще действат като отбор...
- Sharky_Dog
- Побеснял Пес
- Мнения: 681
- Регистриран на: чет юли 06, 2006 1:56 pm
- Местоположение: Кучкарника в кв. Надежда
- Контакти:
- Sharky_Dog
- Побеснял Пес
- Мнения: 681
- Регистриран на: чет юли 06, 2006 1:56 pm
- Местоположение: Кучкарника в кв. Надежда
- Контакти:
- Ivan_Helsing
- White & Nerdy
- Мнения: 875
- Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm