Първо приключение: Партия кристар - Част І
- hameleona
- Админ
- Мнения: 3214
- Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
- Местоположение: Somewhere around nothing...
Поредната стрела се заби в рамото на Минотавъра, като не донесе очаквания ефект - просто се заби и остана да стърчи там. Хелзинг прободе чудовището някъде в областта на бъбреците, и после допълнително разшири раната. Неро започна изричането на поредното заклинание. сфера от черна светлина се образува около дясната му ръка и се стрелна към минотавъра. Ефекта на магията стана очевиден на момента - чудовището видимо се присви и движенията му сякаш се забавиха.
Широ използва момента да атакува гада в гръб, но явно не му вървеше - чука се изплъзна от ръката му и напука земята между краката на минотавъра.
Истинският успех, обаче се постигна от трола - Перферендацит успя да излезе в гръб на минотавъра. Това му действие почти събори Широ, но добрата преценка на друида го постави в безопасна позиция. След минаването в гръб, трола събори минотавъра с ефектен борцов похват и после просто се стовари върху него... погребвайки шировия чук под няколко тона мускули и камъни.
Минотавъра просто не издържа - всички ясно чуха, как гръбнака му изпука пречупен от колосалната тежест на трола...
Аманар изпрати поредното слабо заклинание в небитието, като забърза един прилеп, висящ с глават надолу от тавана...
Широ използва момента да атакува гада в гръб, но явно не му вървеше - чука се изплъзна от ръката му и напука земята между краката на минотавъра.
Истинският успех, обаче се постигна от трола - Перферендацит успя да излезе в гръб на минотавъра. Това му действие почти събори Широ, но добрата преценка на друида го постави в безопасна позиция. След минаването в гръб, трола събори минотавъра с ефектен борцов похват и после просто се стовари върху него... погребвайки шировия чук под няколко тона мускули и камъни.
Минотавъра просто не издържа - всички ясно чуха, как гръбнака му изпука пречупен от колосалната тежест на трола...
Аманар изпрати поредното слабо заклинание в небитието, като забърза един прилеп, висящ с глават надолу от тавана...
- Shamajotsi
- Тапака
- Мнения: 1664
- Регистриран на: ср ное 23, 2005 1:17 pm
- Местоположение: Нангияла
- Контакти:
- Ivan_Helsing
- White & Nerdy
- Мнения: 875
- Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm
- Sharky_Dog
- Побеснял Пес
- Мнения: 681
- Регистриран на: чет юли 06, 2006 1:56 pm
- Местоположение: Кучкарника в кв. Надежда
- Контакти:
- hameleona
- Админ
- Мнения: 3214
- Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
- Местоположение: Somewhere around nothing...
Пред очите на всички, минотавъра просто започна да се разпада на малко тъмни светлинки. След няколко секунди се бе изпарил напълно...
[sblock="За широ"]
Минотавъра си е минотавър. Няма нищо интересно, освен ако не се интересуваш от това, дали е бил голям или малък мъж [/sblock]
бтв: груба идея да си имате, как изглежда:
[sblock="За широ"]
Минотавъра си е минотавър. Няма нищо интересно, освен ако не се интересуваш от това, дали е бил голям или малък мъж [/sblock]
бтв: груба идея да си имате, как изглежда:
- Ivan_Helsing
- White & Nerdy
- Мнения: 875
- Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm
- hameleona
- Админ
- Мнения: 3214
- Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
- Местоположение: Somewhere around nothing...
Глава 3
Фигурата се обърна и всички останаха втренчени в нея - оказа се призрак на човек. Вместо да ги атакува или нещо друго обаче, той им заговори:
- Навлизате в опасна територия! Нататък владее злото. А двама от вас, специално не трябва да са тук. Ти - той посочи Табор - и ти - пръстът му се спря на некроманта - Не сте желани тук, а и не ви е писано. Върнете се, и нека другите да продължат! Иначе ще загинете.
- Хайде бе! - изсумтя Табор - Аз пък съм владетеля на острова на Нуките. Не ти вярвам призрако!
Фигурата се обърна и всички останаха втренчени в нея - оказа се призрак на човек. Вместо да ги атакува или нещо друго обаче, той им заговори:
- Навлизате в опасна територия! Нататък владее злото. А двама от вас, специално не трябва да са тук. Ти - той посочи Табор - и ти - пръстът му се спря на некроманта - Не сте желани тук, а и не ви е писано. Върнете се, и нека другите да продължат! Иначе ще загинете.
- Хайде бе! - изсумтя Табор - Аз пък съм владетеля на острова на Нуките. Не ти вярвам призрако!
- Ivan_Helsing
- White & Nerdy
- Мнения: 875
- Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm
Иван огледа призрака. Не знаеше дали казва истината, но беше много вероятно. Не му се искаше всички да измрат заради Табор и некроманта, за това екзорсиста се обърна към командира и заговори:
-Ами, разбираш ли, понякога е добре да се вярва на духовете. Първо, защото са по-стари, и второ - защото може да знаят какво, по дяволите, става. Остава и варианта да е изкуфял, но може и да н е и да ни изколят всичките ако продължите. Според мен трябва да се върнете.
ПП.Използва екзорсизъм ако мога да разбра нещо от духа. Не използвам убеждаване на Табор, по-скоро ако може да използвам "авторитета" си на добър екзорсист.
-Ами, разбираш ли, понякога е добре да се вярва на духовете. Първо, защото са по-стари, и второ - защото може да знаят какво, по дяволите, става. Остава и варианта да е изкуфял, но може и да н е и да ни изколят всичките ако продължите. Според мен трябва да се върнете.
ПП.Използва екзорсизъм ако мога да разбра нещо от духа. Не използвам убеждаване на Табор, по-скоро ако може да използвам "авторитета" си на добър екзорсист.
- Sharky_Dog
- Побеснял Пес
- Мнения: 681
- Регистриран на: чет юли 06, 2006 1:56 pm
- Местоположение: Кучкарника в кв. Надежда
- Контакти:
Елиан си нямаше Халхабер от духове и отвъдни същества и за днес това му беше втора уникална среща... Реши да не се изсилва и да се прави на светило и си замълча. Все пак изпитваше страхопочитание към призрака и не му се искаше да се противопоставя. Оставаи всичко в ръцете на другите. Кучето изглежда беше заинтересовано от признака, понеже Елиан го видя да се навърта покрай него. Само можеше да си представя, как се чувства животното, виждайки създанието, но не можейки да го подуши или докосне...
- Vilorp
- Личен Маг На Краля
- Мнения: 4252
- Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
- Местоположение: Княжево под Копитото
- Контакти:
„Не убивай“ това гласеше 17-тата заповед на Орим, а ето че Перфериндацит я бе нарушил. Дори това, че минотовара очевдино бе демонично създания изгоряло в собствения си ад не помагаше на трола да възстанови вътрешния си мир. Запръв път ръцете му се изцапваха с кръв, виждаше я на бледата светлина на флоресцинперокина*. Какво би казал дякона, ако разбереше за постъпката на послушника си? - мрачно расъждаваше Флорит докато чоплеше един от светещите камъни от стената. Странно, но всакаш всичките тези години не бяха им повлияли, не забалязваше нито едни помръкнал макар да не изкарваха повече от тридесат лета преди светлината им да намалее до обикновенно мъждукане. Чу се хрущене когато едрите пръсти изтръгнаха кристала от нишата му в стената и започнаха да човъркат друг, докато този бавно се смилаше от борните му зъби. кагато настигна основната група тъкмо лапаше третия камък, а в лявата му ръка имаше още пет които мъждукаха уплашено. Перфирендацит беше простоват, а и обичаше да се запознава с нови хора, затова направо се представи на ефирния мъж, след което го запита:
- А кой си и какво те е сполетяло, та не си могъл да преминеш под ломото на създателя?
*кръвта остава ли му по ръцете след като от демона остана само мрак?
- А кой си и какво те е сполетяло, та не си могъл да преминеш под ломото на създателя?
*кръвта остава ли му по ръцете след като от демона остана само мрак?
- hameleona
- Админ
- Мнения: 3214
- Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
- Местоположение: Somewhere around nothing...
* не кръвта се изпарява, така да се изразя
Духа се плъзна над пода и се спря пред Трола. После заговори:
- За добро или за зло, аз съм човекът, създал този град... за жалост. Льо Монд е мое творение... както и проклятието ми. Поради това сега съм заточен далеч от спасението в ръцете на боговете, но не мога да въздействам на нищо живо. трябва да изкупя греха си, а случея е прекрасен.
Духа се плъзна над пода и се спря пред Трола. После заговори:
- За добро или за зло, аз съм човекът, създал този град... за жалост. Льо Монд е мое творение... както и проклятието ми. Поради това сега съм заточен далеч от спасението в ръцете на боговете, но не мога да въздействам на нищо живо. трябва да изкупя греха си, а случея е прекрасен.
- Vilorp
- Личен Маг На Краля
- Мнения: 4252
- Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
- Местоположение: Княжево под Копитото
- Контакти:
Ако Перферендацит беше обидчив нямаше да изкара толкова дълго сред хората или по скоро хората нямаше да изкарват дълго враме покрай него. Въпреки това коментарат за живота подритна нещо в съзнанието му. Доколко живота на силициева основа може да се нарече живот? Той погледна към мястото където бе попаднал боздугана на демона - не кървеше, но скалата се ронеше и малки прашинки прах се ръсеха по студения каменен под от „раната“.
- Какъв е твоя грях безплътна сянко от древността и би могъл да го изкупиш? - запита с боботещия си глас Флорит и с експериментаторско дух пратегна огромната си десница към празрака.
- Какъв е твоя грях безплътна сянко от древността и би могъл да го изкупиш? - запита с боботещия си глас Флорит и с експериментаторско дух пратегна огромната си десница към празрака.
- hameleona
- Админ
- Мнения: 3214
- Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
- Местоположение: Somewhere around nothing...
- Греховете ми са древни, Каменни. Трябва да освободя Льо Монд от проклятието му, но не мога. Не е и ваше задължение. Други ще дойдат, но кога ли... това не знам. Сега ви казвам само това, че имах видения и във всяко едно от тях вие се проваляхте, ако той - посочва Табор - или той - посочва некроманта - са с вас. Моля ви, нужно е да унищожите това, което се ражда в дълбините на града! Послушайте ме!
- Vilorp
- Личен Маг На Краля
- Мнения: 4252
- Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
- Местоположение: Княжево под Копитото
- Контакти:
Нещо стана със самата плътност на въздуха, всякаш невидима частица започна да резонира и да изсмуква влагата превръщайки я в скреж. Макар да твърдеше, че ненавижда трола Хелзинг го познаваше. Имаше неща, за които чакълестия му спътник неискаше да слуша, неискаше да говори и определено променяха нрава му. Около трола и призрака се оформи малко свободно къргче, всякаш всички други бяха избутани от невидимо брауново движение. Перфирендацит се приведе и се взря в прозрачните очни ябълки на дравния призрак, а после от базалтните усти се отрониха думи звучащи, като много неустойчив сипей над ръба на бездна в Колоса:
- Какви древни каменни грехове имаш призрако?!
- Какви древни каменни грехове имаш призрако?!
- Shamajotsi
- Тапака
- Мнения: 1664
- Регистриран на: ср ное 23, 2005 1:17 pm
- Местоположение: Нангияла
- Контакти:
Преодолял първонячалния ужас от срещата с разхождащата се душа без тяло и все още непревъзмогнал подозрението към духа, Неро сръга деликатно некроманта и го попита възможно най-тихо:
-Какво ще кажеш за тоя?
(Системно: ползвам умението си Психология - 3 зара + <> 16 + Умение, ако духът се опитва да ни лъже или нещо такова, като умение е нещото, което духът евентуално използва срещу нас.)
-Какво ще кажеш за тоя?
(Системно: ползвам умението си Психология - 3 зара + <> 16 + Умение, ако духът се опитва да ни лъже или нещо такова, като умение е нещото, което духът евентуално използва срещу нас.)
シャマョツィ
- hameleona
- Админ
- Мнения: 3214
- Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
- Местоположение: Somewhere around nothing...
- Не знам, какво да мисля. Някой път призраците наистина са пророци. Някой път виждат много надалеч, но не винаги. Някой път просто лъжат. Е, аз лично съветвам нашия водач, да се оттеглим. - некроманта погали набоплата си брада и замислено погледна призрака.
- Е, не аз ще си рискувам задника, ако си тръгна - Табор се засмя. - Нека нашите спътници да решат.
(За Шами: изглежда ти честен)
- Е, не аз ще си рискувам задника, ако си тръгна - Табор се засмя. - Нека нашите спътници да решат.
(За Шами: изглежда ти честен)
- Ivan_Helsing
- White & Nerdy
- Мнения: 875
- Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm
- Mistral
- Гвардеец
- Мнения: 585
- Регистриран на: съб дек 29, 2001 12:08 am
- Местоположение: Фелла / Montreal
- Контакти:
- Дацит, не греховете са му каменни - Широ спокойно поясни на явно понякога изпускащия по-фините страни на вербалната пунктуация трол. - Тебе те нарече камък. Инак, аз предлагам да разгледаме какво има нататък. Така или иначе остават часове преди да разтуряме лагера.
Пък и на такова място сигурно ще се намери някое и друго интересно подземно растение което плаче д абъде каталогизирано, добави наум друида.
Пък и на такова място сигурно ще се намери някое и друго интересно подземно растение което плаче д абъде каталогизирано, добави наум друида.
"Аксиом16" - официален дом на фелинската раса...
- Vilorp
- Личен Маг На Краля
- Мнения: 4252
- Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
- Местоположение: Княжево под Копитото
- Контакти:
- Аааа, така по-може - поотпусна се каменната грамада след пояснението на Широ, а в гласът му остана само шрущенето на падащи канари. Нотката на сипея бе изчезнала - Само дето: „Невярвам да можете да се справите със жреците в най-дълбоката час на подземието и да освободите мен и града...“ ми се струва изключително плоско подтикване към една определена точка от въпросното пъдземие. Да не говорим, че започва, с извинение за мелионския израз „да се вмирисват лайната”. Да ви запитам ми се ще защо има живи твари в тоя град забравен от единствения преди векове, било то и изпаряващи се в кървавав пара такива.
После всякаш му хрумна нещо и с два широки разкрача се озова до некроманта като се преви от две и почти достигна главата му.
- Ако си толкова добър за колкото те представят освободи призрака от земтине му окови и кажи как той може да има видиния за нас преди да пристигнем тук!
Докато бе впил кристалните си очи в тези на некроманта добави на ум „Сам Орим да ни е на помощ, ако нещата потръгнат ненатам накъдето сочи благотворната му длан...“
После всякаш му хрумна нещо и с два широки разкрача се озова до некроманта като се преви от две и почти достигна главата му.
- Ако си толкова добър за колкото те представят освободи призрака от земтине му окови и кажи как той може да има видиния за нас преди да пристигнем тук!
Докато бе впил кристалните си очи в тези на некроманта добави на ум „Сам Орим да ни е на помощ, ако нещата потръгнат ненатам накъдето сочи благотворната му длан...“
- hameleona
- Админ
- Мнения: 3214
- Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
- Местоположение: Somewhere around nothing...
- Е, нищо не пречи да опитам... - промърмори некроманта. После започна да чертае някакви знаци във въздуха и да мърмори заклинания. След десетина секунди, некроманта въздъхна и заяви - Не мога. Който и да е хвърлил проклятието над него е бил по-могъщ от мен. - после се обърна към трола - А ти, гранитна буцо такава, можеш да се опиташ да го освободиш с молитва, щом си толкова запознат с нещата. А и... не е правилно! Сигурно му е писано да се освободи все някога...
- Mistral
- Гвардеец
- Мнения: 585
- Регистриран на: съб дек 29, 2001 12:08 am
- Местоположение: Фелла / Montreal
- Контакти:
На Широ му стана ясно, че друг май-няма да си отвори устата.
- Нашата дружинка ще се поразходим нататък, да видим дали има нещо интересно за гледане. Предполагам уважаемия Табор ще предпочете през това време да е с войните си. Господин некроманта щом няма да идва с нас бих го помолил да се навърта тук наоколо, та да може да помогне ако се наложи бързо да излизаме, но ако предпочита да се върне в лагера няма да го спра.
- Нашата дружинка ще се поразходим нататък, да видим дали има нещо интересно за гледане. Предполагам уважаемия Табор ще предпочете през това време да е с войните си. Господин некроманта щом няма да идва с нас бих го помолил да се навърта тук наоколо, та да може да помогне ако се наложи бързо да излизаме, но ако предпочита да се върне в лагера няма да го спра.
"Аксиом16" - официален дом на фелинската раса...
- hameleona
- Админ
- Мнения: 3214
- Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
- Местоположение: Somewhere around nothing...
- Е, Лейтенант, май момчетата искат да я карат сами. - Некроманта се усмихна леко. - Аз лично нямам нищо против. Но въпросът е, какво ще правим ние? Тук ли ще стоим или ще се връщаме?
- Аклериус, - отвърна му Табор, мисля че трябва да отидем при войниците. Най-малкото ще сме отови да ги измъкнем от тук със щурм. - обърна се към останалите и пак повтори - Ще ви помогнем, ако можем. Надявам се. След три дена влизам с целия отряд и помитам всичко и Боговета да са ни на помощ. Три дена, момчета, три дена. - после се обърна и тръгна към изхода.
Аклериус се обърна, после се спря и отиде до Иван. Откачи един от амулетите си и му го подаде с думите:
- Ако срещнете призраци някъде. Не е голям дар, но толкова мога да ви дам. Можеш да го използваш три пъти - Активира се с думите Акалема Сала Елей. После ще се стопи в небитието. - Аклериус се замисли за малко, после се приближи към Широ. - не знам, какво мога да ти дам на теб, но... Може би това, ще ти бъде от полза. Не знам какво е. Намерих го преди години, но усещам, че трябва да го дам на теб сега. Имам... лошо... предчувствие и мисля, че това ще ти помогне. - с тези си думи некроманта извади сребърен пръстен, на който бяха гравирани два тичащо вълка с очи от някакъв миниатюрен кристал. - Дано ти разбереш, за какво служи.
Аклериус се обърна и последва табор, който се спря и после бръкна в торбата си и извади три шишенца с червеникава течност. Промърмори:
- Ето. Вземете ги. Лечебни елексири. Може да ви помогнат.
Системно:
[sblock="За Мистрал:"]Усещаш някаква сила в пръстена и отвръщаш на внезапния подтик да го сложиш на пръста си. Изведнъж усещаш, как движенията ти се подобряват. Чувстваш се така, сякаш си пак на родното си място... +2 Скорост.)[/sblock]
[sblock="За Иван:"]Амулета отнема 4ТД за задействане и има 50% шанс да екзорсира всеки призрак, който гледаш. Не може да се презареди.[/sblock]
Лечебните елексири възстановяват по 10 + 5зара ТЖ.
- Аклериус, - отвърна му Табор, мисля че трябва да отидем при войниците. Най-малкото ще сме отови да ги измъкнем от тук със щурм. - обърна се към останалите и пак повтори - Ще ви помогнем, ако можем. Надявам се. След три дена влизам с целия отряд и помитам всичко и Боговета да са ни на помощ. Три дена, момчета, три дена. - после се обърна и тръгна към изхода.
Аклериус се обърна, после се спря и отиде до Иван. Откачи един от амулетите си и му го подаде с думите:
- Ако срещнете призраци някъде. Не е голям дар, но толкова мога да ви дам. Можеш да го използваш три пъти - Активира се с думите Акалема Сала Елей. После ще се стопи в небитието. - Аклериус се замисли за малко, после се приближи към Широ. - не знам, какво мога да ти дам на теб, но... Може би това, ще ти бъде от полза. Не знам какво е. Намерих го преди години, но усещам, че трябва да го дам на теб сега. Имам... лошо... предчувствие и мисля, че това ще ти помогне. - с тези си думи некроманта извади сребърен пръстен, на който бяха гравирани два тичащо вълка с очи от някакъв миниатюрен кристал. - Дано ти разбереш, за какво служи.
Аклериус се обърна и последва табор, който се спря и после бръкна в торбата си и извади три шишенца с червеникава течност. Промърмори:
- Ето. Вземете ги. Лечебни елексири. Може да ви помогнат.
Системно:
[sblock="За Мистрал:"]Усещаш някаква сила в пръстена и отвръщаш на внезапния подтик да го сложиш на пръста си. Изведнъж усещаш, как движенията ти се подобряват. Чувстваш се така, сякаш си пак на родното си място... +2 Скорост.)[/sblock]
[sblock="За Иван:"]Амулета отнема 4ТД за задействане и има 50% шанс да екзорсира всеки призрак, който гледаш. Не може да се презареди.[/sblock]
Лечебните елексири възстановяват по 10 + 5зара ТЖ.
- Ivan_Helsing
- White & Nerdy
- Мнения: 875
- Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm