За една торба зоб - приключението

[Vilorp]

Eстел не отговори, „предложението“ на младежа я бе шашнало и тя усещаше как огъня пълзи по гърдите й и съвсем скоро ще достигне лицето й. Там обаче щеше да се вижада как поруменява. Изпитваше смътното съмнение, че това само ще нахъса още малкия гамен. Той се приближи й и прошепна нещо в ухото. Бариерите, които си бе издигнала срещу напиращото изчервяване бяха отнесени, като куцо пиле домат или 30 метрово цунами сламено бунгало на брега. Лицето й се пробрази .
Бандата се разсмя подела пресекливия хилеж на водача си. На Роши не й харасваше на къде отиват нещата и трескаво мислеше как да върне Естел на земята. За самата Естел не бе сигурно дали мисли.

Сикар разбра колко е лошо да се мотаеш по уличките в крайните квартали. Бе му се сторило, че чува гласа на Естел, но в крайна сметка щом свърна в тясна тъмна уличка едва не се блъсна в Малчо Чируса. Той бе получил този прякор защото, като малък бе друбно и хърбаво дете. Сега обаче бе добре сложен мъж с близо два метра гръдна обиколка, внушителна физика, глава овенчана с цифт навити рога, могъщи мусколи и бухалка на рамо. Всъщност повечето хора, след като се свестяваха, казваха че било талпа. Малчо Чируса понастоящем си изкарваше прехраната, като вземаше „безлихвени безсрочни заеми“ от разните заблудени души по късните доби. Една такава душа в лицето на Сикар в момента премигваше срещу грамадния гигант заел почти цялата ширина на пряката.

[sblock="За Роши и историята"]Малчо Чироса бе с благ характер, все търсеше начин да изкара някакви медници, колкото да свърже двата края. Преди месец го бяха уволнили от пристана заради задигнато парче месо. Самото месо се бе въргаляло цял ден в прахта и когато той най-сетне се престраши да го измъкне от зъбите на двете мастии който го лигавеха имаше нестастието да е забалязан от ефенди Хафлър. В момента заблуждаваше благоверната си, че се е хванал за охрана в една страноприемница и затова отсъства по нощите.[/sblock]

[Alia]

Естел се притесни. Не беше свикнала да я свалят хлапета. Изчерви се при наглите думи, които й каза на ухото. Но скоро моментната изненада премина и тя се взе в ръце. Хм, какво си мислеше този хлапак да я сваля!

После го отблъсна с двете си ръце и с ядосан глас му подвикна:

"Хей, можеш само да си мечтаеш, грубиянин такъв. За какъв се мислиш? Та ти си просто едно мърляво хлапе! Я се отдръпни и не си търси белята" После се обърна към Роши "Хайде да си тръгваме миличка. Тези тук няма да ни закачат повече, нали?" Последното беше съпроводено със заплашителен поглед към стъписания хлапак, който я гледаше притеснено, зачервен от срам и унижение.

[Vilorp]

Да Уурик бе зачервен, но някога някъде в някаква друга вселена някой би казал, че той е опериран от срам. Той се прокашля и махна с двете си ръчища. Групичктата бабаити набързо заобиколиха Естел и Роши.
- „Приятелите на моите чевета са и мой приятел“ - май измънка накакъв неумел цитат русолявия бабаит и се ухили на смешката си. Приятелчетата му побързаха да се засмеята и те, а Уурик направи един малко притеснителен жест съ рака под кръста и продължи - аде сега, за да не заиграе шебека изкачайте от медниците, а ако имаш късмет може и да ти покажа кав дечко съм... няколко пъти.
Бандата отново се захили, този път без да й подсказват, че е нужно.

Шакти обмисляше положението си. Това бяха деца, обикновенни човешки и джуджешки деца. Само дето имаха ножове и неприятни физиономии. Да, днес не му бе ден.

- Шъ дадете ли медниците си на един неоправдан и извергнат от живота труженик на обществото! - изоботи огромния гигант с талпата в ръцена насрещу Сикар, а малката частичка „ли“ някакси не прозвуча убедително и изречението загуби смисъла си на въпрос.

[hameleona]

"Погрижи се за Артур! Пфу, че какво даму правя?"

Определено Грегор не бе в свои води. Накрая реши да пробва по най-тъпия начин:
- Абе, Артуре, ти мъж ли си или жена че от малкоп кръв да се побъркваш и плашиш, бе?

[Alia]

Работата започваше да загрубява. Нахалния хлапак май имаше предимство в момента. Естел можеше за секунди да ги разпръсне, но все пак бяха деца и не искаше да пострадат. Но ситуацията започваше да я притеснява. Дали нямаше момчето, което се криеше на покрива да им помогне ако нещата станеха напечени? Реши да рискува. Бръкна в джоба си и извади последния медник. Не трябваше да показва притеснението си, затова уверено каза към Уурик:

"Хахаха, за медници ли става въпрос? Това е последния ми - усмихна се криво - но заповядай, почерпете се за наше здраве" И метна медника към Уурик, който с учудваща ловкост го хвана във въздуха. "А сега, ще бъдете ли така добри да ни пуснете да си ходим?"

[Entity]

Роши не бе много съгласна с тактиката на Естел щото го знаеше Уурик що за стока е и бе твърде вероятно липсата или недостатъчното количество на медниците да доведат до по-болезнени последици вместо да ги остави да си тръгнат по живо по здраво.
Но тъй и тъй Естел бе почнала, момиченцето реши да помогне. Изправи се с болезнено изражение, защото главатаря хич не бе си поплювал с ритника и това бе дало доста осезаемо отражение върху малкото й телце. Бръкна в торбичката си, където Църко се бунтуваше, препускайки от единия край до другия и обратно. Усетил, спасителната й шепичка, той се вкопчи в дланта й. Тя го измъкна внимателно и го сложи на рамото си, където малките му нокътчета се впиха в плата на блузката й.
После тя хвана с две пръстчета торбичката откъм дъното й, обърна я и енергично я изтръска. Естествено от там не падна нищо, освен явните последствия на страха на мишока, който бе свършил туй онуй в торбичката й. После Роши хвана джобчетата на продраното си панталонче и ги обърна с хастара навън, оставяйки ги да стърчат. И накрая се оплези на Уурик, за да покаже (уж), че няма нищо скрито под езика си...Само дето не бе много ясно дали гамена ще го приеме по тоя начин, тъй като Роши определено не можа да скрие подигравателните пламъчета в очичките си.

[Vilorp]

Уурик замахна, а ръката му свита в юмрук наподобяваше масивен боен чук. Роши вече си представяше как се прощава със зъбите си и примижа болезнено и инстинктивно.

Тогава обаче се случиха две неща:
Първо върху бабаита се стовари тяло, което малко по-късно щеше да бъде идентифицирано като хвърления от покрива Крис.
Второ Шакти дотича до дях и се блъсна в Естел.
Всъщност случи се и трето нещо, на на фона на предишните пристигането на другата улична банда направо бледнееше.

[Alia]

Естел се възхити на смелостта на момиченцето. Когато Уурик посегна, тя инстиктивно обгърна момиченцето, за да го защити от удара. Но така и не се наложи, защото нечие тяло тежко падна върху хлапака. Но нямаше време да го разгледа, защото в гърба й се заби Гущера. И беше видимо изплашен. Имаше защо - зад гърба му идваше още една банда. Е сега вече ще стане меле. Бързо каза на Шакти "Обърни се с гръб към мен", а към Роши - " Скрий се между нас и при първа възможност бягай и намери Сикар и другите. Викни ги на помощ". Тук явно без бой нямаше да се мине.
Но имаше и друга възможност... трябваше да опита за последно с хитрост да се измъкнат. Обърна се към момчето, което изглеждаше главатар на новата групичка "Добре, че дойдохте. Тези тук тъкмо бяха решили да ни бият. Представяте ли си, да посягат на една дама и на малко детенце? Грубияни! Освен това нещо споменаха, че били най-силната банда в околията? Аз не им вярвам, а вие как мислите?"

[Entity]

Роши изведнъж живна. Ухили се победоносно на Уурик и изкрещя към идващата банда:
- Сириииил, а пък Уурик ме ритнааааа! - после извърна главица към стоящия наблизо шаштисан главатар и му се озъби неумело.

[Асен]

Сикар огледа талпата и оцени по достойнство мускулите на нещото, което я мъкнеше. Оцени също и целостта на главата си, както и вероятността Естел и Роши да са си създали проблеми в нищния град-клонеше към сигурност. С разцепена глава обаче, трудно можеше да им помогне.
-Разбира се!-кимна той, изваждайки и развързвайки кесията си.-Дай шепи, да ти ги изсипя!
Когато изсипа всичките 6 медника (сребърникът държеше отделно в дрехите си като защита срещу крадци-наскоро беше оценил по достойнство уменията на един такъв), се досети за една от любимите стратагеми на учителя Лу, която той самият смяташе за малко подличка. От друга страна, можеше да направи услуга на обществото.
-Между другото, ако видиш оттук да минава един младеж (следва описание на Лу)-поискай му и на него, мосля, че носи повечко, макар че видът му не го издава. Наскоро го мярнах да се мотае в квартала!
След това се обърна и се насочи натам, където смяташе за най-вероятно да ги намери. Враговете му можеха да се избиват взаимно, ако зависеше от него!

[Vilorp]

Дрейк и Морион върваха с енергоспестяващата крачка на стражници. От сравнително скоро бяха наабота в Брил, а първата заплата от по 230 медника тежеше в кесиите им. Всъщност от медниците беше останало едва половината защото милата им хазйка госпожа Плимдж ги бе сгащила на задното стълбище. Освен това трябваше да почерпят и колегите, а разбирасе и да заредян зимника (малка мърлява ниша в стената на стаята им.) В крайна сметка им оставаше по почти цял сребърник да избутат до следваща заплата. Работата беше лесна, в Брил уважаваха стражата и спираха да те налагат с изкъртен крак от маса почти веднага щом смогнеш да си покажеш значката. А настоящата вечер се очертаваше спкойна. До тук един семеен скандал и една котка качена на дърво. Първия проблем се реши лесно с няколко благи ругатни, а втория щеше да ги поозори, ако на Морион не му бе хрумнала прекрасна идея. В общи линии скоро щеше да се съмне, което означаваше край на дежурството им.
- Можеше да ме изчакаш да завър „веригите“ след като не ме остави да заслепа Писанко - мрънкаше Дрейк, докато двамата вървяха по уличката.
- Ама имам точен мерник, а? - подхилна се Морион - Мачката тъй и неразбра какво я е ударило.
- Писанко - натърти другия страж - определено разбра, че го цапардоса нещо тежко и кораво.
- Е, то оставаше да не разбере нали направо го обрулих от она клон - на мъжът с ятаганите, които чесно казано бяха леко нитипично оръжие за страж явно това му бе забавно.
- Мисис Хамърхенд ми се видя разстроене, когато хукна да догони Писанко - вметна другия стражник на чиито пояс се поклащаше меч по начина, по който се полюшва паче перо в лапите на гОлем или докерска кука в ръцете на магьосник. Май бе по-вероятно второто.
- Ами като кледах следите от нокти по калдаръма дето остави таз мачка щом се поокопити от падането бая ще има да я гони...
- Извинете господа - прекъсна им сладката раздумка някакъв тип с вид на изпаднал благородник - казвам се Сикар и бех желал да ви попитам дали случайно не сте срещали млада дама с... хъм... огнен нрав или едно малко босоного хлапе...
Двамата стражници се спогледаха. Огненонрави моми имаше, както бяха чули, без да си издават взаимно и че са проверили от първа ръка, в „Соарето“ на „Речната алея“, ама защо му трябваше и босоного хлапе... Тъкмо преди да стигнат до очевидното заключение, че на тоя нещо му е мътно се чуха приглушените викове.

- ...адаш човек от мойта група!?
- От кога тая а..на отрепка е от твойте а..ни дебили!? И някой да разкара тоя бъдещ труп от гърба ми! - крещеше някой с боботещ глас от близката пресечка.
- Защо не се избиете помежду си, а ние да си вървим? - подпита женски глас по интоноцията, на който можеше да се разбере, че хитрее или поне той си мисли че хитреее.
- Нямам нищо против - новия глас бе леко съскащ
- Ей вие, я се върщайте тука преди да...

Гасовете заглъхнаха във всеобща глъчка, а ошмуления благородник кимна леко с глава в знак за благодарност към стражниците и хукна към... ами към безрадиците може би.

В къщата на Камелот или на наследниците му Артур избухна в плач и се хвъли върху Грегор, който вече подгизваше леко.

[hameleona]

Грегор завъртя очи и се помоли пламенно на Орим да го избави! Къде се дяна онуй момиче Естел - жените по ги биваше в такива неща.
- Хайде, хайде... сигурно се чувства по-добре там, където е сега...

[Fobos]

Шакти тъкмо беше успял да се отскубне от джуджетата след пресечения спринт из брилските дворове и задни улички, когато изникна в гръб на групичка хлапета. Подрастващите се бяха раположили зад естествени прикрития като ъгли на сгради, счупени огради и купчини боклук около Т-образно пресичане на улици; на бледата нощна светлина проблясваха трийсетина ножа с различни размери и форми. Интересното беше, че хлапетата дебнеха друга група хлапета, която пък на свои ред тъкмо застрашително обграждаше две самотни фигурки. Шакти едновременно разпозна и подуши Естел и Роши, а сетивата му съобщаваха за присъствието на поне още неколцина души в тъмнината наоколо. Докато да реши какво да направи, най-близкото хлапе се почеса по крака, а после рязко се обърна, забелязало тъмната сянка до себе си.

Хлапето отвори уста.

Шакти се втурна покрай външната обсада, а под краката му се разхвърчаха парченца конска тор. Засилката му беше умерена, но Естел бе имала късмета да застане точно до прясно лайно без да го настъпи. Това попречи малко на гладкото му спиране, макар и да не успя да го събори.

- Вечерта е доста оживена, а? - подхвърли той към момичето, когато успя да заеме позиция зад гърба и. - Докато съмне, сигурно ще познаваме всички страда6ти от безсъние в този град.

[Асен]

Сикар тичаше, ли тичаше, но въпреки повишаващата се глъчка, което му показваше, че е хванал правилната посока, не успяваше да стигне. Само се молеше на Салфейс (наум, за да не си хаб и дъха), все пак да стигне, преди да са убили някого от останалите. Явно беше, че няма да стигна навреме.
От друга страна, да се стигне до бой има поне една единствена, положителна черта. Тези, които се бият срещу тези, които нападат твоята група, са ти съюзници, с останалите е ясно какво да правиш. Според майстор Лу, това не изкупваше недостатъците на силовото решаване на конфликтите, но човек трябва да умее да намира позитивното навсякъде, казваше старият боец.

На поне 4-5 преки си от Естел и Роши и определено не ги чуваш, освен че не знаеш на къде са тръгнали.

[dolar]

Ей ма и мен
Вечерта наистина беше по-лека от обикновено тъй като напоследък беше доста натоварено. Дрейк беше облякъл лилавата си ленена роба и гордо беше сложил значката на брилската стража до сърцето си. Жезъла който носеше в дясната си ръка не изглеждаше внушително, но не му и трябваше много тъй като той владееше магията добре и не би оставил противника му да се приближи близко до него. Пляс това до него беше и най-добрия му приятел, Морион, който с удивителна лекота боравеше с двата ятагана който сега бяха в ножниците си. "Въпреки ятаганите си слаб, Морион", помисли си Дрейк. " Нямаш си никакъв хабер от магия и това е твоята слабост." Той тъкмо обсъждаше с приятеля си случая с Писанко, когато някакъв човек му зададе въпрос който накара и него и Морион да се озадачат. След това тримата чуха някаква шумотевица наблизо и новодошлият се затича към мястото от където се беше чула глъчката. Дрейк веднага го тръгна след него като даде знак на Морион да го последва.
След няколко пресречки пред Дрейк се разкри странна гледка. Една наистина странна гледка. Три банди се бяха събрали и спореха. Едните бяха около дозина пияни джуджета. Втората банда беше малко шарена - жена, босоного дете каквото мъжът с рапирата търсеше и един оплискан с кръв гущероид. Това го накара да се замисли дали те са банда всъщност. Но за третата групичка бе сигурен. Наскоро бе чувал за тези хлапета. Това което наистина привлече вниманието му бяха две тела стоящи едно върху друго на земята. Това отдолу осилено се опитваше да се измъкне и ломотеше нещо. За разлика от него другото тяло не даваше признаци на живот.
Дрейк се обърна към Морион:
- Ще имаме нужда от подкрепление ... май ....

[Straight_Out_Of_Line]

Морион не отвърна. Местеше поглед от банда на банда и обмисляше възможните варианти. Идеята да тръгнат да търсят подкрепление при толкова напечена обстановка, оставяйки бандите да се избият взаимно не му се струваше добра. Започна да потупва с левия си крак по земята, признак, че е леко изнервен. Този тик се появяваше когато се набутваше доброволно в леговището на лъва. Облиза устни и приглади косата си назад, сякаш се готвеше да излезе на театрална сцена. Сложи ръце на дръжките на ятаганите и се запъти към събралата се сган като си подсвирваше.
-Каква приятна вечер за патрулиране-каза с повишен глас.- Дано никой не развали приятната разходка на един страж.

[Fobos]

- Казах ти, че так ще стане - подхвърли Шакти на Естел с ъгълчето на устата си, когато от тъмнината започнаха да изникват още фигури и да се оглеждат стъписано. - Градът е пълен с неспокойни души, които търсят изцеление.

[Alia]

"Хм, надали сега е момента да мислиш, дали са неспокойни души и дали имат нужда от изцеление", обърна се Естел към гущера. "Трябва да се измъкнем оттук. Сега ни е шанса, това е стражата". При тези думи, тя се обърна към стража и с висок и убедителен тон, каза "Господин страж, вечерта наистина е прекрасна. Няма проблеми, ние просто си говорехме тук и тъкмо се разотивахме, нали така момчета?" И се обърна наляво и надясно към двете групички. После хвана Роши за ръчичка и тръгна към стража. И се надяваше да е била достатъчно убедителна. Ако двете банди имаха поне малко разум щяха да я послушат и кротко да се разотидат. Надали искаха проблеми със стражата.

Използвам убеждаване -имам убеждаване на 6 + метнах 15 с 3 зара

[Straight_Out_Of_Line]

Морион благодари мислено на съдбата за неочакваната помощ.
"Трябва да започна да мисля преди да действам" укори се той."Даже и на мен ще ми дойдат в повече тия оръфляци."
Времето сякаш спря. През ума му минаваха неприятни картини, в които или различни части от тялото му липсваха, или лежеше в локва кръв на земята. Единствената външна проява на чувствата, които го терзаеха вътрешно, беше капка пот, която се стече по бузата му.
-Чухте дамата. Хайде да не си създаваме взаимно проблеми и кой откъдето.
Беше запазил гласа си спокоен и уверен. Слава богу, който и да е от тях.


Аз помагам на Естел в убеждаването (Убеждаване (6) + 10)

[dolar]

Добреее, явно поне една от групичките не беше враждебно настроена. Докато жената и Морион се опитваха успокоят другите, Дрейк се опитваше да наизусти по-важните образи от бандите и да разбере дали за някой не е обявена награда. Ако откриеше 'главатарите' щеше да се опита само техните лица да запомни.

[Fobos]

Шакти изгледа внимателно стражниците, после търпеливо изчака някаква промяна в ситуацията и хвърли бегъл поглед към тъмните улички. Изкуши се за миг да попита дали стражниците са забелязали, че общото съотношение бандити къмто стражници е поне шестнайсет към едно, но после реши да мълчи - не беше добре да привлича излишно внимание в този си вид.

[Vilorp]

Побеснялите джуджета гонещи посегателя на заведението им, тамън бяха дотърчали из зад гърбовете на стражниците и в момента на малкото Т образно кръстовище малко след като месечината на Кали бе преминала най-високато си точка, имаше повече хора отколкото на презентацията на тризарядния арбалет, на оръжейния събор миналата седмица. Това само по себе си беше нещо занчимо, защото въпросната презентация се чакаше от доста одавна в града чието населине в 2/3 приходящо и изходящо се състоеше от наемници, главорези, разбойници под прикритие, приключенци самоубиици и стари капи преживяли стадия на ларвата известен като „приключенци самоубиици“. Тук обаче липсваха кумай май липсваха само старите капи. За да добълним картинката ще кажем, че точно в момента в който поваления главатар на бандата отхвирли изпадналото в несвяст от удара с главата му тяло на Крис върху му се стовари второ тяло. Това щеше да е комично до безкрайност, ако не беше изключително натъртващо за Грегор. Аммм... да именно той се бе стоварил връз Уурик. По късно евентуалон щеше да измисли правдоподобно оправдание защо се е появил така, но за момента смяташе да премълчи и да има едно на ум - никога не късай страници от магически книги за да даваш на сополиви, ревящи хлапета да си бършат суполивите сълзящи лица.

Сега и малко по въпроса. бандитите бяха изпаднали в истинска морална дилема, ако можем тка да го наречем, защото да пречукаш стражник в Брил значеше, че после стражата ще ти се стовари като три каруци чакъл на главата, при това заедно с воловете и коларите. От друга страна тея стражници изглеждаха нови и може би още не ги познаваха добре в стражата. И да не забравим третата страна, която включваше опита да се убеди многобройна тълпа с коефициент на разум Дз* в това, че няманищо лошо да се пусне дразнителя да се измъкне невредим. Междувременно на Дрейк му се наложи да преусмисли критериите си за запомняне на лица с обявена награда и реши да помни само тези с награда над един сребърник, полсе вдигна летвата на 5 сребърника, а когато зад гърбовете им довтасаха джуджетата се отказа напълно, като пренасочи мислите си към теологическите си познание и това дали в момента има някой бог който би се трогнал от една мноого гореща молитва.

Съотношението на силите в монта беше 12 едри бандити с изключително раздразнен главатар в лицето на Уурик, 20-30 по дребни по телосложение бандитчета с поразително количество ножове, едва 10-тина джуджета с още по поразително количество остриета, двама стражници новаци и групичка ПСу**. Ако някой бързо не измислеше подходящата реплика за случая тази малка уличка щеше да стане едно доста горещо място.


*Дз е широко разпространена мерна еденица за определяне интелигентноста на тълпите и е числено равна на Интелекта на най-тъпия в сборището раздерен на квадрата на общия брой присъстващи.
**Докато ПсУ означава Психическа Устойчивост, термина ПСу класифицира съществата, като Приключенци Самоубиици.

[Straight_Out_Of_Line]

След като джуджетата затвориха пътя им за бягство, Морион взе сериозно да се притеснява. Не му бяха казали, че ще трябва да укротява сам огромни тълпи. Разбира се Дрейк щеше да му помогне, но едва ли, дори двамата заедно, щяха да успеят да се измъкнат, а сега трябваше да се погрижат и за жената и детето. Гущероида поне изглежда можеше да се бие, съдейки по кръвта, която го покриваше. В друг момент Морион щеше да се замисли за обтоятелствата, при които я е получил, но сега в главата му имаше място единствено за въпроси от рода на "Колко от тия отрепки имат арбалети?" и "Дали ако сваля онзи вляво с 1 удар, а Дрейк заслепи ония едрите, дето гледат страшно, ще можем да се измъкнем между онези двамата с глупавите физиономии?". Направо страхотно. Бяха трима срещу... повече, отколкото им беше по силите да надвият. Точно в този момент му се искаше да сваля котки от дървета или да успокоява семейни скандали.Усети как студена пот се стече по гърба му. Огледа се във всички посоки, сякаш очакваше всеки момент от някъде да изкочат колегите му и да разпръснат бандите, или поне да открие някакъв изход от ситуацията.

[dolar]

Дрейк си пое дълбоко дъх и каза:
- Хайде! Не чухте ли какво ви се каза преди малко. Разотивайте се! Или може би се опълчвате срещу Брилската стража?! Ефрейтор Гаргантюа и хората му няма да бъдат доволни, като дойдат. За много от вас има обаявена награда, тъй че надали някой от нашите колеги ще ви жали.

[Vilorp]

- Да се разотидем мирно и тихо и да се праструваме че това не се е случило, тъй ли? И вии давамта хубусника точно с Гари ще ни плашите!? - изсмя се триокия Маркъс (1 златник), който се бе озовал на чело на тълпата джуджете и от свойте четири стъпки височина изграда двамата стражници отвисоко, а в тонаму май нямаше много дружелюбие. Всъщност освен дружелюбие май май наямаше и особенно желание да се вслуша в думите на някакви си ВОНи*, стремително насочили се към премахването на „не“-то от абривиатурата.

*Все Още Неумрели.

[Straight_Out_Of_Line]

-Не че нещо, ама...-обърна се Морион към джуджето-не сте ли се замисляли, че ако убиете двама "хубустника" от Стражата, били те и новаци, за много от вас положението ще се стъжни доста. Представете си ако за главата на всеки от тук присъстващите бъде предложена прилична награда. Трябва да признаете, че хората вършат какво ли не за пари. Ето аз например явно съм се напъхал в клетката на лъва за няк'ви въшливи сребърници. Та ако за главите ви предложат награда, все ще се намери някой ваш "приятел", който да ви предаде. След това следват рутинни процедури-вкарване в тъмниците, бой там, а накрая може дори и публична екзекуция публична екзекуция. И всичко това ще ви се стовари, защото сте пречукали двама новаци, а Стражата трябва да отмъсти за тях, за да запази авторитета си.
След като свърши каза една бърза молитва наум. Нямаше си и понятие дали от Стражата въобще ще обърнат внимание на факта, че са мъртви, но отчаяните ситуации изискват отчаяни мерки. Дано блъфът успееше.

[Fobos]

Шакти помогна на Грегор да се изправи и изтупа набързо праха от него. Въздухът бе натежал от тежката миризма на напрегната пот, така че той реши да пропусне всички въпроси, които се завъртяха в главата му.
- Трябва да се съюзим с някого, - изсъска той тихо към двамата. - Стражите искат да ги разгонят, но са твърде малко.- После погледна надолу към момиченцето, което все още се криеше зад крачолите на младата жена.- Ако се наложи все пак да пробиваме през хлапетата с ножовете, ще е е по-добре някой да носи Роши на гърба си. Долу в ниското е твърде уязвима за всичките им крайници.

[dolar]

"Лошо, явно тия главорези не почитаха много ефрейтора и блъфа далеч не проработи поред очакването. Но все още имаше шанс да се разминат мирно." Такива бяха мислите на Дрейк. Но когато чу думите на приятеля си той се отчая.
"Какво правиш бе, бастун тъп? Дръж се твърдо с тях и не им показвай слабостите си! Как може да се опитваш да убедиш такива глупаци с логика, а? Повечето сигурно освен от бой от друго не разбират. Грррр! Време е да взема нещата в свои ръце!"
Но не го направи. Поне не бързаше да го стори, за да види реякцията на бандитите. Ако те пренебрегнеха и думите на Морион щеше вече да поеме контрол над нещата и да каже още нещо за идващите подкрепления. И все пак вече виждаше битката. Виждаше как хваща Маркъс с веригите и как другите тъпаци го убиват, неахещи за "Тия най-обикновени вериги", заедно с Маркъс. Дали нещата щяха да се развият така. Дано не.

[Vilorp]

Десетина минути по-късно малка група арестанти подкарана от двамата стражници излезе на булевард „Зеленин Пипон“. Там вече бе доста по-оживено, имаше фенери на всеки двадесет разкрача, улицата бе павирана, и течностите от ноща течаха в канавки от страни на пътя. Някой би се запитал: „Как аджаба се стигна до тук, след като преди марко нещата съвсем се бяха смъръндясали?“. Е този някой явно не е бил в толкова смърандясано положение и затова вместо да е благодарен на незнайно откъде появилия се на близкия покрив тъмен силует отроил се фона на кървавата луна, би задавал глупави въпроси. Отрода на: „Защо джуджетата изведнъж се присетиха, че имат много важна работа далеч от тук?“ или „Как така двете враждуващи групи бандитчета всякаш се разтвориха във въздуха оставяйки след себеси само облачета прах с техните форми?“, или „Защо старжниците арестуваха нашите герои?“. Поне на последния въпрос межем да дадем отговор - защото не остана никой друг, а и всеки е виновен за нещо. Допълнителен фактор бе, че конкретно тази групичка не се дърпаше и не буйстваше кой знае колко, макар да изглеждаха повече от виновни в нещо, особонно гущера.

Когато свиха зад ъгала на „Липовата улица“ най-сетне някой реши да каже нещо.

[dolar]

- Офф, малко по-бързо не можете ли! Искам да стигнем да стигнем преди да ни свърши смяната. Бооже как можахме да си навлечем такива неприятности?!