Част 1: Кръчма Сивия Глиган, Село Харной, край Кастина.
- hameleona
- Админ
- Мнения: 3214
- Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
- Местоположение: Somewhere around nothing...
Част 1: Кръчма Сивия Глиган, Село Харной, край Кастина.
Тук сте. Опишете се къде сте
- The Raptor
- Шампион
- Мнения: 176
- Регистриран на: чет мар 13, 2008 12:08 am
Малфюриан седеше сам на съседната маса до тази на Линтис и Елимер. На масата пред елфа имаше само преполовена чаша вино а той пушеше отегчено като от време на време правеше кръгчета от дим и замечтано гледаше как се понасят нагоре из въздуха и бавно се разпадат. Вечното му пътешествие го бе отвело до това село рано призори и въпреки че по-голямата част от нощта бе пътувал не му се спеше затова вместо да си наеме стая Малфюриан се бе забил право в кръчмата където се надяваше да попадне на нещо интересно което да го заинтригува но за сега деня му протичаше максимално отегчително. Елфа бавно отпи от виното след което се зачуди какво да прави цялото това време с което разполагаше.
На масата по в ъгъла седеше човешка фигура. Тясните ръкави на мръснозелените му ленани дрехи посягаха към чашата вино и я поднасяха към скритите нейде под пак тъмнозелеанта качулка устни. Типчето седеше съвсем спокойно и методично надигаше чашата тъмна течност (или я досипваше от каничката пред себе си).
А на стената до него седяха подпрени две ленени торби - едната с презрамка, за носене през гърба на дълъг път. Тя беше почти празна, свляквла се на пода. Другото беше ленено чувалче, високо колкото петгодишно дете, което стоеше изпънато, опряно о камъка.
[sblock]
Наблюдателност за +16 на всички в кръчмата, започвайки от най-значимо изглеждащите, и завършвайки с очевидните селяни.
[/sblock]
А на стената до него седяха подпрени две ленени торби - едната с презрамка, за носене през гърба на дълъг път. Тя беше почти празна, свляквла се на пода. Другото беше ленено чувалче, високо колкото петгодишно дете, което стоеше изпънато, опряно о камъка.
[sblock]
Наблюдателност за +16 на всички в кръчмата, започвайки от най-значимо изглеждащите, и завършвайки с очевидните селяни.
[/sblock]
Отишъл принца при царя:
- Изпълних си обещанието, ето главата на дракона! А ще изпълните ли сега вашето?
- Да, ето ръката на принцесата...
- Изпълних си обещанието, ето главата на дракона! А ще изпълните ли сега вашето?
- Да, ето ръката на принцесата...
- Ivan_Helsing
- White & Nerdy
- Мнения: 875
- Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm
-
- Аша'ман
- Мнения: 1333
- Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
- Местоположение: burgas
Младежът очевидно се канеше да попълва времето между героичните дела със задявки по хубави моми. Само дето девойката, която си беше харесал Фредерик, не приличаше на обикновенно селско девойче - не и с тези благороднически черти, които имаше. Толкова финна и обаятелна млада жена едва ли се движеше сама, а дървения й нагръдник сигурно трябваше само да прикрива фигурата й. От това логично следваше извода, че някъде наблизо е нейния придружител или охрана. Тоест една закачка от страна на Фредерик можеш8е да доведе до неприятности.
Хикаха Риндзай не обичаше неприятностите - на неговата възраст неща като чистото легло, клозета без твърде много мухи и топлата храна имаха много по-очевидна стойност от забъркването със млади дами, които изглеждат безобидни на пръв поглед. За това тихичко ръгна с лакът спътника си:
- Не се забърквай, дай поне един път да не се забъркваме в неприятностите, става ли? Всеки момент ще ни донесат яденето, пък и нещо пикочния мехур ме напъва... на моята възраст, нали разбираш!
Хикаха Риндзай не обичаше неприятностите - на неговата възраст неща като чистото легло, клозета без твърде много мухи и топлата храна имаха много по-очевидна стойност от забъркването със млади дами, които изглеждат безобидни на пръв поглед. За това тихичко ръгна с лакът спътника си:
- Не се забърквай, дай поне един път да не се забъркваме в неприятностите, става ли? Всеки момент ще ни донесат яденето, пък и нещо пикочния мехур ме напъва... на моята възраст, нали разбираш!
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.
- Ivan_Helsing
- White & Nerdy
- Мнения: 875
- Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm
- The Raptor
- Шампион
- Мнения: 176
- Регистриран на: чет мар 13, 2008 12:08 am
Линтис изгледа пренебрежително наглият човек,който прекъсна разговорът му с Елимер.Нямаше сериозна връзка с елфаната до него ,но все пак не обичаше да вижда мъже от различна раса да се задяват с нея.Не искаше да започва бой но нахалството на човека не му харесваше и ако продължава в същият дух той нямаше да се поколебае освен ако Елимер не е харесала човека
който се смее последен...бавно загрява
Елимер знаеше, че като единствено момиче в кръчамата привлича вниманието. Но тя не се интересуваше от това.Беше дошла тук, за да се занимава с хора.За това, когато мъжът на съседната маса мъжът я заговори и попита за името й, тя просто отговори кратко "ЕЛИМЕР".Като видя ,че той тръгва да й отвръща рязкосе обърна към Линтис.Видя погледът му и само го изгледа така, че да разбере ,че не иска да се забърква в неприятности.
Ride to Live
Live to Ride
Live to Ride
- hameleona
- Админ
- Мнения: 3214
- Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
- Местоположение: Somewhere around nothing...
В този момент, в кръчмата влезе човек. Но не просто човек. Беше огромен, само някой гигант можеше да му съперничи по ръст. Носеше красива униформа в зелено и черно, а по раенете му висяха знаци, които просто трябваше да са офицерски. Огледа се и погледа му се спря на двойката елфи на масата.
- Я! - провикна се така, че всички да го чуят - Две елфани! Как сте момичета?
- Я! - провикна се така, че всички да го чуят - Две елфани! Как сте момичета?
- The Raptor
- Шампион
- Мнения: 176
- Регистриран на: чет мар 13, 2008 12:08 am
- The Raptor
- Шампион
- Мнения: 176
- Регистриран на: чет мар 13, 2008 12:08 am
- hameleona
- Админ
- Мнения: 3214
- Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
- Местоположение: Somewhere around nothing...
- Я, мадамата имала зъбки. Е, съжелявам, но приятелката ти е по-красива. По-ми допада. Може би в нея бих се влюбил, но в тебе никога. Много си грозна за моя вкус.
В кръчмата един по един започнаха да влизат други войници, сядаха по масите. Един може би дори по-пищно облечен и от гиганта войн го изгледа намръщено, но поклати глава и си седна на масата. После се подпря на нея и загледа сценката. Младото му лице (22-25 години на пръв поглед) не излъчваше нищо добро на пръв поглед, а очите му не се фокусираха на никого - гледаха сякаш помежду елфите и офицера.
В кръчмата един по един започнаха да влизат други войници, сядаха по масите. Един може би дори по-пищно облечен и от гиганта войн го изгледа намръщено, но поклати глава и си седна на масата. После се подпря на нея и загледа сценката. Младото му лице (22-25 години на пръв поглед) не излъчваше нищо добро на пръв поглед, а очите му не се фокусираха на никого - гледаха сякаш помежду елфите и офицера.
Елфът до стената, с качулката над главата, бе приковал поглед в създаващият проблеми, очевидно превишаващ правомощията си страж. Беше интересно - и пръстите на Кевоч плъзнаха надолу в джобът му, доакто не стигнаха магичски кристал, други пък пръсти се затвориха около кинжалът от фино изкована стомна. Ненужно, разбира се - очите му нямаше да спрат да оглеждат тълпата, освен ако нещо фрапиращо не се случеше!
Последна промяна от Miro на чет апр 17, 2008 5:56 pm, променено общо 1 път.
Отишъл принца при царя:
- Изпълних си обещанието, ето главата на дракона! А ще изпълните ли сега вашето?
- Да, ето ръката на принцесата...
- Изпълних си обещанието, ето главата на дракона! А ще изпълните ли сега вашето?
- Да, ето ръката на принцесата...
- Ivan_Helsing
- White & Nerdy
- Мнения: 875
- Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm
-
- Аша'ман
- Мнения: 1333
- Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
- Местоположение: burgas
Хикаха наблюдаваше с безстрастно изражение вихрушката от емоции, в която младите изпадаха толкова лесно и безрасъдно. Прецени хладнокръвно, че много от тях няма да доживеят неговата възраст и то не защото не умеят да използват оръжията си. Подозираше, че някой от тях са не просто добри бойци, а направо смъртоносни.... само че си го "търсеха".
"А който си го търси, го намира" - воден от тази мисъл, Хикаха съсредоточи вниманието си върху младия мъж, който се заяждаше с офицера.
ИИ Използвам психология върху елфа, който се зажда. 5+6+ улеснение, защото вниманието му е ангажирано другаде и мога необезпокоявано да наблюдавам поведението му. Искам да разбера защо се държи така (отвъд очевидното мъжкарско поведение и разбира се - без да съм в състояние да различа светъл от тъмен елф. За последното няма да ми помогне и ОП Психология на 24 ИИ
"А който си го търси, го намира" - воден от тази мисъл, Хикаха съсредоточи вниманието си върху младия мъж, който се заяждаше с офицера.
ИИ Използвам психология върху елфа, който се зажда. 5+6+ улеснение, защото вниманието му е ангажирано другаде и мога необезпокоявано да наблюдавам поведението му. Искам да разбера защо се държи така (отвъд очевидното мъжкарско поведение и разбира се - без да съм в състояние да различа светъл от тъмен елф. За последното няма да ми помогне и ОП Психология на 24 ИИ
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.
- Ivan_Helsing
- White & Nerdy
- Мнения: 875
- Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm
- hameleona
- Админ
- Мнения: 3214
- Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
- Местоположение: Somewhere around nothing...
ИИ: Тая психология, много я надценявате... ИИ
Високия изгледа странно елфаната, после се приближи бавно към двамата и подхвърли:
- А имаш ли смелост, маце да направиш нещо повече от това да приказваш?
ИИ: Психология върху играч, не може да се ползва. Казвам го сега, ще важи и нататък, същото важи и за убеждаване, съблазняване и т.н. Психология в случея не действа, основно поради липсата на добра видимост за сички освен за Елимер и Линтис. Младия офицер гледа с неодобрение, но него изобщо му виждате в най-добрия случай гърба.
Високия изгледа странно елфаната, после се приближи бавно към двамата и подхвърли:
- А имаш ли смелост, маце да направиш нещо повече от това да приказваш?
ИИ: Психология върху играч, не може да се ползва. Казвам го сега, ще важи и нататък, същото важи и за убеждаване, съблазняване и т.н. Психология в случея не действа, основно поради липсата на добра видимост за сички освен за Елимер и Линтис. Младия офицер гледа с неодобрение, но него изобщо му виждате в най-добрия случай гърба.
- The Raptor
- Шампион
- Мнения: 176
- Регистриран на: чет мар 13, 2008 12:08 am
- hameleona
- Админ
- Мнения: 3214
- Регистриран на: пет яну 30, 2004 12:09 pm
- Местоположение: Somewhere around nothing...
- Смелостта е важна, но на моменти се превръща в глупуст - подхвърли младия офицер. - Не мисля, че ще ти е приятно да го атакуваш - тук сме близо цяло поделение. Поведението на Торас, може да е скандално - и той изгледа високия изподвежди - но ти си цивилен. Нямаш правода го атакуваш. Наказанието за такова действие е смърт. Затова си седни и успокой песа си. Торас, ти също.
- The Raptor
- Шампион
- Мнения: 176
- Регистриран на: чет мар 13, 2008 12:08 am
- Ivan_Helsing
- White & Nerdy
- Мнения: 875
- Регистриран на: вт май 30, 2006 8:23 pm
-
- Аша'ман
- Мнения: 1333
- Регистриран на: вт май 20, 2003 1:45 pm
- Местоположение: burgas
Хикаха проследи с поглед ситуацията и въздъхна тежко заради прекалената самоувереност на спътника си. Реши, че се налага да "замаже" положението и направи знак на момичето, което разнасяше поръчките. Търпеливо изчака да дойде и му поръча да занесе бутилка вино на масата с благородната дама и напетия й спътник ( деликатно посочвам масата с двойката елфи). И да каже на дамата, че жестът е вместо извинение.
Обичта е по – силна от омразата. Сърцето е по – силно от огорчението. Усмивката на душата е по – силна от мрака. Великодушието надмогва мъстта.