Далгадар Амон - Част втора
Модератори: Vilorp, Модератори
- Mistral
- Гвардеец
- Мнения: 585
- Регистриран на: съб дек 29, 2001 12:08 am
- Местоположение: Фелла / Montreal
- Контакти:
На Нао почти и стана жал.
- Кавлор, да знаеш, пазя от известно време един свитък, който почти гарантирано ще премахне страданията ти. Ако ми дадеш изричното си съгласие, мога да го пробвам - предложи тя, докато наблюдаваше от подходящо разстояние втория опит на Хоудриц.
- Кавлор, да знаеш, пазя от известно време един свитък, който почти гарантирано ще премахне страданията ти. Ако ми дадеш изричното си съгласие, мога да го пробвам - предложи тя, докато наблюдаваше от подходящо разстояние втория опит на Хоудриц.
"Аксиом16" - официален дом на фелинската раса...
- Vilorp
- Личен Маг На Краля
- Мнения: 4252
- Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
- Местоположение: Княжево под Копитото
- Контакти:
Грайл държеше фенара застанал на прага на вратата, а жълто му пламъче играеше по стените в стаята и в тунела. Даарио се промуши покрай него тъкмо когата Хоудрец завършваше дълга поредица от хъмкане и мънкания. После погледа му се спря на лицето на Владислав и нещо в него потръпна, тази усмивка не беше на човек с добри намеринея. Междувременно Кавлор се тресеше под напора на магическите енерги и сменяше цветовете на лицето си като веселчунски плащ, включетилно рядко срещаните в природата електриково зелено и орнажево. Точно когато Хоудриц мълвеше последната фраза от заклинанието мекото синьо сиание от сферата на Владислав изчезна а магьосника вкара в словореда на магията един израз който не е и за пред каруцари.
На трепкащата жълтеникава светлина от фенера всички се вгледаха в Джуджето. От ушите му наистина излизаше дим, но иначе неизглаждаше по-зле от преди малко.
- След като оцеля за 4-ти път е време да вървим - просъска Владислав и се запъти напред по-тъмния тунел - Добичето с фенера да тръгва, а да не се мотаае!
- Ще му дам аз едно добиче - изръмжа Грайл и подаде ръка на Кавлор да се изправи на крака, след което подвикна на останалите в стаята - Ако ще зимате някое от мъничетата зимайте ги, иначе поне им отворете клетката!
Хоудриц губи още 4ТМ, метнах 1, 1 и... 4 Кавлор е излекуван с 3ТЖ
На трепкащата жълтеникава светлина от фенера всички се вгледаха в Джуджето. От ушите му наистина излизаше дим, но иначе неизглаждаше по-зле от преди малко.
- След като оцеля за 4-ти път е време да вървим - просъска Владислав и се запъти напред по-тъмния тунел - Добичето с фенера да тръгва, а да не се мотаае!
- Ще му дам аз едно добиче - изръмжа Грайл и подаде ръка на Кавлор да се изправи на крака, след което подвикна на останалите в стаята - Ако ще зимате някое от мъничетата зимайте ги, иначе поне им отворете клетката!
Хоудриц губи още 4ТМ, метнах 1, 1 и... 4 Кавлор е излекуван с 3ТЖ
Кавлор реши че е време да действа. Влезе в стаята, стараейки се да не се доближава до магьосници повече. Натъпка гадчетата в малката клетка /ако някой друг е решил да направи същото ще нятаме УФУД май/ и застана отново отзад на групата, тоя път безмълвен. Какъв ли цвят му е лицето.
Отишъл принца при царя:
- Изпълних си обещанието, ето главата на дракона! А ще изпълните ли сега вашето?
- Да, ето ръката на принцесата...
- Изпълних си обещанието, ето главата на дракона! А ще изпълните ли сега вашето?
- Да, ето ръката на принцесата...
- Cocaine
- Гвардеец
- Мнения: 694
- Регистриран на: вт окт 07, 2003 10:05 am
- Местоположение: София
- Контакти:
Угаин оцени действията на Кавлор. Трябваше да тръгват. Затова той се приближи до Грайл, който носеше единствената светлина в тунела и му каза.
- Да тръгваме, приятелю. Мини отпред с фенера.
- Да тръгваме, приятелю. Мини отпред с фенера.
И мълком по речното дъно във дълги редици
ний гоним миража на някаква светла страна.
И в нашите ледни и мътнозелени зеници
гори безнадеждния пламък на жълта луна.
ний гоним миража на някаква светла страна.
И в нашите ледни и мътнозелени зеници
гори безнадеждния пламък на жълта луна.
- Vilorp
- Личен Маг На Краля
- Мнения: 4252
- Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
- Местоположение: Княжево под Копитото
- Контакти:
Тунела продължаваше все напред и напред и напред и напред, след което напреви неочаквана чупка надясно, което пък позволи на групата да се набият един в друг когато Грайл се замаза в стената. След това вече бяха малко по съсредоточении поради това забелязаха стълбите.
Тунела се разширяваше с широко стълбище, като след около 40 ниски стъпала тавана му бе останал на почти 3 метра над главите на най-високите. В подножието на стърбите имаше доста дебел, а и доста хлъзгав слой фини сажди. И докато Владислав се подсмихваше на изтреслия се Даарио, Грайл надигна по-високо фенера и освети вратата.
- Брях, не бях виждал толкова много бронз накуп - изпуфтя зачудено гиганта загледан в двете огромни крила на бронзовата врата затваряща пътя им напред. Тя от своя страна бе украсена с къси рядко разположени шипове, и две халки стоящи в челюстите на две декоративни драконови глави - по една за всяко крило на вратата.
Тунела се разширяваше с широко стълбище, като след около 40 ниски стъпала тавана му бе останал на почти 3 метра над главите на най-високите. В подножието на стърбите имаше доста дебел, а и доста хлъзгав слой фини сажди. И докато Владислав се подсмихваше на изтреслия се Даарио, Грайл надигна по-високо фенера и освети вратата.
- Брях, не бях виждал толкова много бронз накуп - изпуфтя зачудено гиганта загледан в двете огромни крила на бронзовата врата затваряща пътя им напред. Тя от своя страна бе украсена с къси рядко разположени шипове, и две халки стоящи в челюстите на две декоративни драконови глави - по една за всяко крило на вратата.
- Cocaine
- Гвардеец
- Мнения: 694
- Регистриран на: вт окт 07, 2003 10:05 am
- Местоположение: София
- Контакти:
- Стига си мърморил. Имаме работа. - без да губи повече време, Угаин хвана една от халките на вратата и пробно я подръпна, за да провери тежестта й. След това се обърна към Грайл. - Хвани другата халка. - След което гигантът пое дълбоко въздух и се напъна.
Щрак
Щрак
И мълком по речното дъно във дълги редици
ний гоним миража на някаква светла страна.
И в нашите ледни и мътнозелени зеници
гори безнадеждния пламък на жълта луна.
ний гоним миража на някаква светла страна.
И в нашите ледни и мътнозелени зеници
гори безнадеждния пламък на жълта луна.
- Vilorp
- Личен Маг На Краля
- Мнения: 4252
- Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
- Местоположение: Княжево под Копитото
- Контакти:
Хоудриц нямаше много време да опипта ръбове и прочие, защото Угайн издърпа халката коята остана в ръката му, а вратата е окрехна толкова леко и нежно се едно бе побутната от пролетен ветрец. Крилото продължи да се отваря докато бронзовите шипоне не се забиха в стената на тунела с глух тътен.
Пред групата се откри самия мрак. Мрак изпълнен с пустота, а от вътре се усещаше лек повей, но някак особен. Грайл надигна фенера чието пламаче бе ярко синьо и блещукащата светлина освети кадифения мрак вътре без да разкрие нищо, сякаш света свършваше пред вратата и от там започваше... нищото?
Пред групата се откри самия мрак. Мрак изпълнен с пустота, а от вътре се усещаше лек повей, но някак особен. Грайл надигна фенера чието пламаче бе ярко синьо и блещукащата светлина освети кадифения мрак вътре без да разкрие нищо, сякаш света свършваше пред вратата и от там започваше... нищото?
Кавлро, както си стоеше там където няма сажди (и следователно възможност за появата на още) разясни на другите, че "Определено ил исе движим по правилния път или в никакъв случай ен бива да минаваме от тук. Това защото тука има нещо и ние го нближававме. Не питайте защо" и кимна към клетката с трите тифчета в ръцете си. Те ... се онасяха.
Отишъл принца при царя:
- Изпълних си обещанието, ето главата на дракона! А ще изпълните ли сега вашето?
- Да, ето ръката на принцесата...
- Изпълних си обещанието, ето главата на дракона! А ще изпълните ли сега вашето?
- Да, ето ръката на принцесата...
Исмаил внимателно се вгледа в тъмнината. После разтърка очи.
- От колко време обикаляме тия тунели? И на мен почва да ми се спи.
След това отново се вгледа. Нищо не видя, но го обзе лошо предчувствие.
- Не от кой знае колко мноооого - прозя се Даарио - най-много час два!
- От колко време обикаляме тия тунели? И на мен почва да ми се спи.
След това отново се вгледа. Нищо не видя, но го обзе лошо предчувствие.
- Не от кой знае колко мноооого - прозя се Даарио - най-много час два!
Ся да не ми се върже някой на глупостите по горе. Аз съм идиот, бе, хора! Не ме слушайте!
-Стойте!
Сора бе изкрещял рязко и силно.
- Сетих се! Трябва да бягаме! И да пуснем тифчетата! НЕ можем да се справим с противника ни! Грайл, внимавай с фенера! Трябва да се измъкнем от тук! НЕ ЗАСПИВАЙТЕ!
-Бравоо - прозя се Владислав - тези който неспят полудяват! Знах си аз чме джуджетата са закърнели не само на ръст!
Грайл се вгледа в трептящото ярко синьо пламаче на фенера, то трептеше.
- От вътре май нявява май подухва нещо, а и чивам свистене някаво - съобщи им Даарио който бе подал глава през вратата и разтъркваше сънено очи.
Сора бе изкрещял рязко и силно.
- Сетих се! Трябва да бягаме! И да пуснем тифчетата! НЕ можем да се справим с противника ни! Грайл, внимавай с фенера! Трябва да се измъкнем от тук! НЕ ЗАСПИВАЙТЕ!
-Бравоо - прозя се Владислав - тези който неспят полудяват! Знах си аз чме джуджетата са закърнели не само на ръст!
Грайл се вгледа в трептящото ярко синьо пламаче на фенера, то трептеше.
- От вътре май нявява май подухва нещо, а и чивам свистене някаво - съобщи им Даарио който бе подал глава през вратата и разтъркваше сънено очи.
Veni, vidi, vici
Skype - intermission644
Skype - intermission644
- Cocaine
- Гвардеец
- Мнения: 694
- Регистриран на: вт окт 07, 2003 10:05 am
- Местоположение: София
- Контакти:
Угаин гледаше неразбиращо. Всички около него полудяваха. Тези, на които не им се спеше, ги обземаше параноя. Угаин не виждаше защо трябва да бягат. В пространството пред тях нямаше нищо. Всъщност, това изглежда беше най-объркващия момент. Зад вратите се подаваха чернота и празнота. Но пустотата не беше страшна, а по-скоро потискаща. И освен това беше основната причина останалите да се държат странно. За всеки случай пробвам с познание "Легенди и древна история". Възможно е Угаин да чувал нещо за всемирната празнота или нещо такова. Угаин реши да не допусне остналите да заспят. Най-простото решение беше да затвори вратата. Гигантът предупреди Даарио да се отдръпне и опита да затръшна металното крило.
И мълком по речното дъно във дълги редици
ний гоним миража на някаква светла страна.
И в нашите ледни и мътнозелени зеници
гори безнадеждния пламък на жълта луна.
ний гоним миража на някаква светла страна.
И в нашите ледни и мътнозелени зеници
гори безнадеждния пламък на жълта луна.
- Mistral
- Гвардеец
- Мнения: 585
- Регистриран на: съб дек 29, 2001 12:08 am
- Местоположение: Фелла / Montreal
- Контакти:
"Ти сам си си най-злия противник" помисли си Нао при думите на Сора. Дългокосата се наведе и взе две парчета пострадала при отварянето на вратата тухла. Първото запокити напред със все сила, второто под ъгъл надоло, така че да удари някъде близо зар прага на "нищото" и се заслуша.
"Аксиом16" - официален дом на фелинската раса...
- Абе ш ти кажа аз на теб, неблагодарно същество... - беше се обърнал към Владислав, когато видя Нао.-Ха! Ти си първия човек който виждам да цели бог с тухли. Това е злият бог Гризу. Бягайте и пуснете тифчетата, ще ви обяснявам по пътя.
С тези думи Сора се втурна обратно.
С тези думи Сора се втурна обратно.
Veni, vidi, vici
Skype - intermission644
Skype - intermission644
-Гризу?Тоя пък никога не съм го чувал.Ама отде се появи пък тоооооой?Нали уж търсихме нещо на Орим?Уф,много сложно стана.Айде наистина да се мааааахаме,преди да сме заспали...,а май нямаме много време.Там-който-държи-тифчетата,махай я тая клетка.Може джуджето да е право.Така или иначе няма голяма полза от тяяяяях.
Life isn't bad - it's WORSE!!
- Vilorp
- Личен Маг На Краля
- Мнения: 4252
- Регистриран на: пон фев 07, 2005 12:42 pm
- Местоположение: Княжево под Копитото
- Контакти:
Докато угайн се опитваше да сзатвори вратата Нао метна парченцата тухла... еднато изтрака някаде в мрака напред, а другото се хързулна оставяйки бяла мраморна следа в чернотата пред вхада. Малко по-късно дочуха и търкалящо се в мрака джудже надоло по 35-те стъпала които бе изкачило в мрака на късдмет преди да се спъне. Кавлър междувременно изсипа трите мъртви телца от клетката.
- Май е късно да ги пускаме... - бе краткия коментар на Владислав
- Абе това така ли трябва да гори!? - обърна им внимание Грайл на гърчещото се ярко синьо пламъче на фенера.
- Май е късно да ги пускаме... - бе краткия коментар на Владислав
- Абе това така ли трябва да гори!? - обърна им внимание Грайл на гърчещото се ярко синьо пламъче на фенера.
- О, не! Тифчетата са умрели вече. Запалете една сфера и да бягаме! Ние джуджетата уважаваме тифчетата защото се жертват заради нас. За да имаме време да бягаме.
Владислав се доближи до Сора, който се бе изтъркалял чак до последните стъпала (3 ВЩ за Сора), помогна му да се изправи и след това му отвъртя една звучна плесница с опакото на ръката си. (6ВЩ и 6 шокова). Направи още някакъв жест и малко в страни от него се появи малка синя сфера от мека светлина.
- Успокой се - каза му Куладра с непривично мек глас, докато разтриваше ръката си и добави с позната жлъч - наложи се да докосна джудже заради тебе!
След това с уверена крачка пристипи в мрака зад вратата следван от сферата светлина... създаваше ефект се едно стой в нищото на 5-6 разкрача навътре. Разрита пред себеси и показа на останалите белналия се под.
- Виждате ли, няма нищо старашно просто много мръсна зала, джуджетата трябва да знаят какво е мръсотия и добичетата също... От къде и два това проклето свистене!? - заоглежда се наоколо си той.
Грайл изръмжа нещо от рода на: "Е сега го попилях това конте" и тръгна навътре към Владислав
Владислав се доближи до Сора, който се бе изтъркалял чак до последните стъпала (3 ВЩ за Сора), помогна му да се изправи и след това му отвъртя една звучна плесница с опакото на ръката си. (6ВЩ и 6 шокова). Направи още някакъв жест и малко в страни от него се появи малка синя сфера от мека светлина.
- Успокой се - каза му Куладра с непривично мек глас, докато разтриваше ръката си и добави с позната жлъч - наложи се да докосна джудже заради тебе!
След това с уверена крачка пристипи в мрака зад вратата следван от сферата светлина... създаваше ефект се едно стой в нищото на 5-6 разкрача навътре. Разрита пред себеси и показа на останалите белналия се под.
- Виждате ли, няма нищо старашно просто много мръсна зала, джуджетата трябва да знаят какво е мръсотия и добичетата също... От къде и два това проклето свистене!? - заоглежда се наоколо си той.
Грайл изръмжа нещо от рода на: "Е сега го попилях това конте" и тръгна навътре към Владислав
Veni, vidi, vici
Skype - intermission644
Skype - intermission644